Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Картаген трябва да бъде ваксиниран!

Мнения

Картаген трябва да бъде ваксиниран!

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Дори нашите медии не успяха да премълчат за вълната от протести против локдауните и зелените сертификати в събота. Споменаха ги тук-там с по няколко думи, обаче не видях националните телевизии да са се ангажирали много-много с темата. Но пък аз съм пишман телевизионен зрител – може и да са се ангажирали и да не съм забелязал. Макар че ако река да се заяждам, ще кажа, че ако една телевизия допусне някой да не забележи нещо, то едно „мерси“ ще кажем на такава телевизия.

Понякога се питам защо националните телевизии толкова много си приличат. Сякаш в началото на всяка седмица се събират някъде на оперативка. В някой тайнствен и загадъчен замък като Волфенщайн, където сред далечен лай на немски овчарки и „Хорст Весел“ от пукаща грамофонна плоча се наговарят как да промиват мозъците на човечеството. И как да не ги подозираш тези телевизии! Дори и рекламите им са едни и същи по едно и също време. Дори и новините им са едни и същи по едно и също време. Или поне така ми се струва, вие как сте, не ви ли се струва така и на вас? Ако някой събира медиите на оперативка, за да синхронизират позициите си по различни въпроси (а може би и рекламните си тарифи), кой е Той? Ето така се раждат конспиративните теории. Един кумец на нашите обичаше да казва: не ме е яд, че се пускат слухове, яд ме е, че излизат верни.

Но да се върнем на протестите. Колкото и да не гледам телевизия, все щях да хвана темата за ковид протестите, ако беше разработена с достатъчно желание. Помня как се отразяваха нашите родни провинциални протести – и тези против Орешарски, и последните, които започнаха с гумената лодка и бързо узряха до президентския юмрук, бесилките, ковчезите, пернишките винкели и прочие. С тях почваха и с тях свършваха телевизионните емисии. Бяха станали по-досадни от сводката за броя на заразените от ковид. Имаше даже такъв парадокс: „Ден еди-кой-си от протеста! По улиците няма никого!“. Това става у нас.

Какво обаче става по света? Съботата беше неспокойна. В Австрия избухнаха масови протести срещу започващия в понеделник общонационален локдаун (той, въпреки бунта, най-безцеремонно си започна онзи ден), задължителните ваксини и насилствената изолация на неваксинираните граждани. Въпреки драстичните мерки броят на заразените се увеличава или поне това сочи официалната информация. Подобни протести имаше в близък Загреб и в далечна Австралия. В Италия (Рим, Милано, Триест) протестираха срещу сертификата, който е задължителен пропуск за обществения транспорт, закритите помещения, обществените и частните сгради. Сблъсъци между полиция и протестиращи. Ранени. В най-голямото пристанище на Европа – Ротердам – при аналогични протести полицията гърмя с бойни патрони. Засега няма убити. В Париж пръснаха сълзотворен газ, размахаха палки, окървавиха жълти жилетки. Даже в кротка и напушена Гваделупа (която в политическо отношение си е Франция) вместо лежерно реге и ска, през нощта имаше грабежи и палежи. Когато нещата се докарат до бунтове, не следва нищо добро. Винкелите са въпрос на време. Не много време…

Въпросът е: срещу какво се бунтуват хората в хуманна, охолна и демократична Европа? Срещу няколко неща. Най-напред срещу административно наложени ограничения, които изглеждат безсмислени, даже безумни. Може да не са, но някой е допуснал да изглеждат по този начин. По време на бомбардировките през Втората световна война никой европеец не е поставял под въпрос скриването в бомбоубежище. По време на птичия грип се презапасяваха с Тамифлу и пак не стигаше за всички. Защо за тези неща нямаше съмнения и мрънкане? Защото необходимостта, ползата беше очевидна. Ако някой отговорен орган беше казал, че при въздушна тревога или птичи грип задължително трябва да се изпиват по два литра Кока-Кола, доставени от правителството, нещата щяха да са други.

Бунтуват се също така срещу икономическата катастрофа, която следва прилагането на ограничителните мерки. Питат се: заслужават ли си жертвите? А това, че икономиките са станали прекалено зависими от потреблението, е въпрос, върху който предстои да мислим. И да се каем. Кога стигнахме дотам, че затварянето на кръчмите и кафенетата да разклати икономиките!

Бунтуват се най-сетне и срещу посегателството върху правото им на развлечения, защото рекламите са ги научили, че развлечението, забавлението е не само естествено и неотменимо право, но и най-висша форма на човечност, на проявление на човешката природа. Безцелността е цел на съществуването. Йохан Хьойзинха беше мрачен пророк.

Но според мен, извън изредените и свръх тях, има две важни причини за тревога и бунтовен импулс, дори и да не ги осъзнават всички напълно:

Усещането, че сме изправени пред безлика враждебна сила. Държавите вече не са наши инструменти, а наши врагове; транснационалните и глобалните институции са наши господари. Това че не можем да посочим и назовем безликата враждебна сила, прави нещата още по-истерични. Може би са ТЕ! Може би са рептилите, старците от Сион или ония, дето се събират в Давос. Дали пък не е Онзи, дето привиква националните телевизии на оперативки и планьорки в замъка Волфенщайн?

Върви едно меме  за пеницилина. Подигравателно и с право. Остроумно, духовито.

mmmmm

Но това меме поражда един наистина дълбок въпрос. Защо се бунтуват против ваксините, които божем са спасението от болестта? Срещу локдауните да се бунтуват разбирам – те разстройват живота и съсипват икономиката. Но защо срещу ваксините? Ще кажете: някой ги подкокоросва. Но защо? Защо го прави с такъв глобален размах? Това е епична кампания. Какъв би могъл да му е интересът да дискредитира нещо безспорно, нещо хубаво и нещо полезно? Не се сещам за друг случай, когато при епидемия хората да се дърпат от лекарството, вместо да се блъскат за него. Всеки би се усъмнил, че нещо не е наред – или с епидемията, или с лекарството.

Дойде ли време за избор? Първи вариант: да оставим да измре който има да измира и после да мирясаме. Втори вариант: оттук насетне да живеем като в концлагер, треперещи от страх. И двата варианта са тъпи, а третият (ефективно лекарство) не се вижда на хоризонта. Има и още нещо. Хората усещат, че със ситуацията се злоупотребява и се страхуват докъде могат да стигнат злоупотребите. Когато пандемията започна, много бизнеси фалираха. Когато (и ако) свърши, ще фалират още толкова, които живеят на неин гръб. Вторите ще се борят за живота си, както се бориха първите. Още не се знае какъв ще е изходът от борбата. Ама моля ви се! Аз инвестирах във фабрика за маски и дезинфектанти, ако свърши пандемията, какво ще ядат децата ми!

Ето всички тези неща са причина за бунтовете от миналата събота, а не че гражданите са тъпи или неадекватни. Колкото повече ги притискат, толкова повече ще се бунтуват. Докато накрая не ги пречупят. Винаги има една достатъчно голяма доза насилие, след която идва примирението. Въпросът е кому са нужни пречупени и примирени хора. И нека правим разлика между примирени и смирени. Смиреният човек е силен и непобедим по пътя си, по-силен от арогантния горделивец, докато примиреният вече не е съвсем човек, защото се е предал, не се стреми към нищо и първообразът у него почти не се забелязва.

Какво е положението у нас? Тук още не се бунтуваме, защото не са ни натиснали както трябва. А не са ни натиснали, защото не е рентабилно да се правят такива неща преди избори. Сега, след като изборите минаха и след като очевидно ще ни управляват хора, които приветстват случващото се в изброените по-горе страни, може и да ни натиснат. Хайде да ги видим тогава смелите протестъри с вувузелите и палатките. Ще висят ли от прозорците на партийния дом? Ще тикат ли скелети в инвалидни колички? Ще разнасят ли ковчези и бесилки? Или не, защото това вече няма да бъде цирк, а истински бунт и ще стане опасно. Безстрашните стари ергени ще останат на топло при мама.

Моля се да се окажем достатъчно изостанали, за да не ни сполетят и нас такива извращения като клетите австрийци, холандци, италианци и прочие бели хора. Освен това мисля, че ако Картаген откаже да бъде масово ваксиниран, трябва да бъде разрушен!

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.  


Топ новини

виж още

Актуална тема