Румяна Коларова: Радев няма ресурс за собствен политически проект, той може да бъде само кукла на конци

Ако медиите не санкционират президента за „радиомълчанието“, ще го окуражат да втълпява авторитарни представи за ролята и значението на публичните дебати

Интервю на Васил Василев, Faktor.bg 

- Г-жо Коларова, как си обяснявате все по-голямото безпокойство на президента Румен Радев около закупуването на военните самолети и дилемата „Грипен – F-16“?

- Няма съмнение, че тази сделка е не само от изключително висока степен на важност лично за Радев, заради неговата биография, но преди всичко се е превърнала в измерител за влиянието, което той може да има в българската политика и съответно ролята и значението на президентската институция през неговия мандат. Затова сделката за самолетите е сред най-значимите теми в политическия дневен ред на президента. Лично за Румен Радев изборът на изтребители ще покаже до колко той може да влияе върху решенията на правителството, т.е. до колко той може да бъде зачитан или игнориран от кабинета на Бойко Борисов в две ключови сфера – отбраната и външната политика. За България изборът на изтребители има стратегическо геополитическо значение, което не толкова измерва влиянието на геополитическото лоби, което стои зад избора на „Грипен“, а най-вече позиционира държавата ни в центъра или в периферията на евроатлантическата интеграция. Поддавайки се на лобирането за „Грипен“, Борисов ще позволи на Радев да триумфира и така ще осигури доминиращото му присъствие не само в отбраната и външната, а и във вътрешната политика. И то в навечерието на две съдбоносни за политическото бъдеще на ГЕРБ електорални кампании. Мисля, че все повече Борисов и коалиционните му партньори осъзнават, че ако приемат аргументите на лобито за „Грипен“, публично правят огромен реверанс и показват голяма слабост пред президента Радев.

- Защо за почти две години на „Дондуков“ 2 той все още не може да скрие емоциите си, понякога си изпуска нервите и дори заговори за радиомълчание, което създаде асоциации с тъмните времена на социалистическата цензура?

- Държавният глава отскоро е в политиката и едва ли все още си дава сметка какво означава една такава антидемократична фраза като „радиомълчние“. Но като познаваме професионалната му биография и политическите сили, които го издигнаха, сме наясно, че Румен Радев не е президент, който се отличава със свободомислие или с ясни, отчетливи и осмислени критерии в тази посока. Важно е да подчертаем, че реакцията на медиите ще има съществено влияние върху бъдещата позиция и действията на Радев. Напълно съм убедена, че ако има снизхождение и недостатъчно остра реакция, това със сигурност ще окуражи президента да продължи да отстоява подобни авторитарни представи за ролята и значението на публичните дебати.

- Александър Симов атакува Росен Плевнелиев, който не е в позиция да взима и да налага политически решения. От къде се появи „информацията“, че бившият президент лобира и печели от производителя на F-16?

- Достатъчно съм се нагледала на несправедливи и неадекватни реакции спрямо публичните изявления на Росен Плевнелиев. Отдавам го на начина, по който той отстоява своите позиции – винаги e много категоричен и еднозначен, особено по отношение на геополитиката. Това прави Плевнелиев дежурната мишена за хора като Александър Симов, които работят в широкия коловоз на проруското и проевразийско присъствие у нас. В университета вчера приключи конференция за хибридните заплахи за националната сигурност. Нямаше участник, който да не коментира вредното присъствие на проруските пропагандни клишета, както в учебниците по история, така и в анализите на актуалната политика. Моето поколение се е наслушало на тях още по времето на Живков, но за съжаление те се възпроизвеждат и до днес в реториката на хора като Александър Симов. И сервилно обслужват агресивната външна политика на Русия в региона на Балканите.

- Подобни атаки срещу хора, които вече не са във властта, носят ли дивиденти за БСП?

- Със сигурност нападките на депутат от БСП срещу Росен Плевнелиев, не носи много дивиденти. Но в левицата са в толкова затруднено положение, че вече търсят такива дежурни и лесни мишени, които мобилизират единна реакция на партийци и симпатизанти. В БСП в момента има силно напрежение и много ясно противопоставяне между поне два лагера. Конфликтът е наистина „на живот и смърт“. На мен ми е пределно ясно, че Корнелия Нинова търси и прокарва под всякаква форма радикализация в БСП. Самата тя призна по доста нескопосан начин, че се стреми към модела „Виктор Орбан“, което е нелепо от политическа гледна точка. В европейските демокрации в момента се забелязва поляризация и радикализация и при левите, и при десните. Ясно е, че в България лява радикализация не е възможна и няма как да проработи по модела „Орбан“, защото другарката Нинова иска да се позиционира там, където не ѝ е мястото – в дясното пространство. Всичко това допълнително генерира напрежение в редиците на БСП. С голям интерес наблюдавам какво ще се получи. Нямам съмнение, че европейските избори ще бъдат Видовден за Корнелия Нинова. Също така ми е ясно, че докато чака да дойдат изборите, левицата може да загуби инерция, която трудно може да навакса и може да се окаже изместена от някакъв нов политически проект. Лидерът на БСП очаква, че с лозунгите на Орбан ще пробие в България, за което силно се съмнявам. Особено при настоящето противопоставяне в БСП, не може да предложи алтернатива на ГЕРБ. Напълно съм убедена, че през следващата година и половина не може да се очаква пробив в тази посока.

- 50 души от столетницата излязоха с позиция срещу Нинова, те са разпознаваеми от години и бяха смятани за лицето на партията. Очаквате ли капан от тяхна страна, в който тя да попадне и да бъде детронирана след неуспех на изборите догодина?

- Тези хора действително са познати и влиятелни фигури, но не бива да забравяме, че в същото време са омръзнали на избирателите. В този ред на мисли, хората около Корнелия Нинова в момента имат предимството на млади хора, отскоро в политиката. Знае се, че през последното десетилетие новите политици и в Европа, и в САЩ, винаги имат гарантиран „бонус“. Именно фактът, че опозицията в БСП се представлява от познати лица дава предимство на Нинова, а не на тях.

- Ще има ли смелостта Румен Радев да направи свой собствен политически проект, както Георги Първанов, например?

- Румен Радев няма никакъв ресурс за собствен политически проект, подобен на АБВ. Нека не забравяме, че Георги Първанов беше партиен лидер, много добре припознат и подкрепян от различни групи в БСП. Като президент той гарантира присъствието на левицата във властта в най-трудния за нея момент. След събитията през 1997 г. социалистите претърпяха много тежък удар, но 4 години по-късно преживяха още по-тежък, оставайки трета политическа сила. Само няколко месеца след това Първанов гарантира триумф, което никой от БСП няма как да забрави. То се помни и като факт, и като емоция. От тази гледна точка Георги Първанов и Румен Радев не може да се сравняват. Настоящият държавен глава също има своите предимства, защото е ново лице в политиката, но съм убедена, че колкото и упорито да работи, няма да натрупа онзи политически опит, който да му даде възможност да бъде основател на партия. Румен Радев не може да стане архитект на нов политически проект, но може да бъде използван като лице, като фасада от хора, които готвят подобен проект. Въпросът е дали той ще влезе в капана на подобни покани (например за национално единение). Ако се ангажира с политически проект, Радев неизбежно ще се окаже кукла на конци, не заради своя характер, а заради своите знания и ресурса, който има президентската институция. Тя има много ограничен човешки и властови ресурс, но много голяма публична видимост и затова може да бъде използвана като фасада. Тепърва предстои да видим, дали Румен Радев ще се хване на една подобно евентуална уловка.

- Успя ли държавният глава да се еманципира от БСП или ще носи петолъчката на челото си, докато е на „Дондкуков“ 2?

- Колкото и Румен Радев да се е еманципирал от БСП, неговото политическо бъдеще е свързано с тази партия и е в рамките на нейната стратегия. Успехът на президента създаде и ще създава привлекателен център за червените избиратели, които са в периферията на левицата и са се отдръпнали от нея, защото са разочаровани от политиката ѝ или прагматично са преценили, че няма големи шансове БСП да има силно самостоятелно влияние.

- Валентин Касабов заяви, че Волен Сидеров ходи поне веднъж месечно в Сараите на Ахмед Доган, за да получава инструкции. И преди „Атака“ и НФСБ са спорили, но този път виждате ли края на коалицията „Обединени патриоти“?

- Отношенията между Волен Сидеров и Валери Симеонов имат много дълга предистория, още от ранните им ученически години. Те минаха и през бизнес партньорство, което беше успешно и за двамата, а в момента са в апогея на своите политически кариери. И Сидеров, и Симеонов знаят, че в политиката не могат да постигнат повече от това, което в момента са. Всеки един от тях е избрал различен начин да оптимизира върха в политическата си кариера. След многогодишен престой в парламента Волен Сидеров отново е лидер на парламентарна фракция. Но той знае, че никога няма да присъства персонално в изпълнителната власт. Прави го чрез назначения, от които е ясно, че взима своето възнаграждение предварително. Той не очаква, че от едно политическо назначение ще получи нещо постфактум. Механизмът, чрез който Сидеров присъства в изпълнителната власт пряко се сблъсква с присъствието на Валери Симеонов в нея. От НФСБ са нови във властта и след кратък престой в парламента Валери Симеонов се озова на поста вицепремиер без министерство и министри. Неговите цели са съвсем различни. Той се стреми да се задържи максимално дълго на „завоювания“ пост. Животът на кабинета Борисов 3 зависи в максимална степен от добри резултати на следващите избори, Европейските и местните. Всеки един от двамата търси максимално да изпъкне – Сидеров чрез парламентарни пледоарии и договорени назначения, а Симеонов чрез шумни акции, които да покажат на народа, че проблемите се решават само благодарение присъствието на НФСБ в кабинета. И двамата търсят скандални и значими публични изяви, преди всичко заради политическата реклама. Не мисля, че лидерите на „Атака“ и на НФСБ търсят сблъсък, но те са обречени да са в конфликт, заради различния начин, по който присъстват във властта. Но не мога да прогнозирам изхода от тези конфликти, защото става въпрос за двама души, които се познават от деца и между тях има неписани и неразгадаеми за нас поведенчески кодове.

- Т.е., не може отсега да твърдим, че Волен Сидеров ще спре да подкрепя правителството като част от законодателната власт?

- Напълно съм убедена, че споровете между „Атака“ и НФСБ и подкрепата на правителството нямат нищо общо. Взаимоотношенията между Волен Сидеров и Валери Симеонов не могат да предопределят бъдещето на кабинета. Но също като нас нито Борисов, нито съпартийците им нямат ключ, за да предвидят до какво ще доведе персоналното противопоставяне на хора, които имат богато общо минало, включително и бизнес отношения с остри обрати.

- Как виждате Волен Сидеров като консерватор и ще издържи ли дружбата му с Николай Бареков до европейските избори?

- Волен Сидеров и Николай Бареков въобще нямат връзка помежду си, но се оказват „в една лодка“ по силата на свои предизборни коалиции с ВМРО – Бареков през 2014, а Сидеров през 2017. Мисля обаче, че в публични изяви Бареков дефилира заедно със Сидеров, защото първият има огромно за българските мащаби финансиране за предизборна кампания. Не виждам Сидеров като консерватор, но за близо 29 години битие в политиката той е преживял впечатляващи превъплъщения. Друг е въпросът как обединените патриоти ще инкорпорират такъв креслив политик като Бареков. Но престоят в ЕП промени и него. Предстоящите Европейски избори ще са Видовден за всички партии. Те ще бъдат и момента, когато съществуващите коалиции или ще се разпаднат, или ще бъдат затвърдени. Не вярвам, че някой ще рискува и преди вота за Европейски парламент ще предприеме някакво радикално действие, освен ако целенасочено Волен Сидеров или Валери Симеонов не се разделят и така потърсят провал на „Обединените патриоти“. Това ще бъде политическо самоубийство, от което ще спечелят Корнелия Нинова и БСП. Ставали сме свидетели много пъти на подобни нелогични политически действия. Политическо самоубийство, което да обслужи противника е хипотеза, но мисля, че чак до там няма да се стигне. Възможна е и друга стратегия. Спомняте си преди избори как „Атака“ и ДПС си разменят реплики. Подобни ситуации могат да се опишат като взаимна политическа реклама, с която се гарантират много значителни предимства.

- Предстои вот на недоверие. Каква е целта на БСП, ще търси ли реклама за своята „Визия за България“?

- Всички знаят и предричат, че този вот няма да мине в парламента. Не мисля, че Корнелия Нинова ще рекламира „Визия за България“, защото това е един празен лист, празна бланка за заявка, на който БСП очаква своите активни симпатизанти да напишат програма или да подредят приоритетите от партийната програма. Всичко това обаче е нелогично, защото в лявото пространство има дефицит на спонтанна гражданска активност. „Визия за България“ е политически кух документ. От тази гледна точка не мога да очаквам, че вотът на недоверие ще го изпълни със съдържание. Вотът на недоверие осмисля конфронтационната линия, която Корнелия Нинова отстоява в парламента. Вотът на недоверие щеше да има смисъл, ако имаше някакъв популистки ход от страна на ГЕРБ в сферата на здравеопазването, но такъв липсва. Мисля, че Корнелия Нинова просто решава вътрешнопартийните си проблеми.