Христо Стоянов с отворено писмо до СБП, СБЖ, СПБ, СНБП

От Фейсбук профила на писателя Христо Стоянов

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ: СБП, СБЖ, СПБ, СНБП

ДАМИ,

Не смея да ви нарека "господа", защото не ви е такъв манталитетът. Безпокои ме вашето мълчание около случая "Труд" и изхвърлянето му от заеманите досега офиси. Това мълчание страшно ми напомни мълчанието ви преди двадесет и две години, когато Прокуратурата на РБългария образува следствено дело за книгата ми "Скритият живот на една помакиня". Тогава, преди двадесет и две години казах, че това предстои за всички ни. И защитавайки мен всъщност вие бихте защитили вашата собствена свобода. Но вие не се нуждаете от свобода - от свобода се нуждае свободният духом. Вие се нуждаете от удобства. От закрила. От прозорец, под който да изпеете своите дитирамби. От държавно диванче, където да полегнете с властта. От финансова обезпеченост тогава, когато трябва да имитирате свободна професия. Защото това, което правите е имитация. Имитация на свобода, на изкуство...

Къде са всички тези, които получаваха "Златен ланец" от "Труд"... Та вие, носителите на този ланец сега имате ли силата да върнете поне един от него, за да помогнете на медията, която ви е толерирала. Спомняте ли си, вашият вожд и учител Ленин си беше продал медала, за да се купи жито по време на зърнената криза в Русия, вече СССР тогава.

Къде са всички тези "писатели", които раздаваха интервюта, като постепенно ги превърнаха медиите в медийни продукти по подобие на млечните продукти - сирене сте, ама не съвсем. Повече от двадесет години не съм печатал нищо в "Труд", не са взимали интервюта от мен. Не бих казал, че сме в топли отношения с Петьо Блъсков. Но той е мой колега. Така, както аз създавах нова проза, така той създаваше новия журналистически език.

Всички вие, драги журналисти под четиридесет години не знаете това. Не знаете, че всъщност пишете на езика на Петьо Блъсков - за което му свалям шапка. Защо един път не извикахте, не казахте "Баста", така не може...

Любомир Левчев има един мемоарен роман: "Ти си следващият"... Защото вие сте следващите. С които държавата ще се справя безсрамно, защото в момента в постелите на властта тя вече проституира. Властта е сводникът, и държавата е неговата държанка. Вие сте тези, които могат да я спасят. Тя заслужава. Държавата не заслужава живот в безчестие, живот на проститутка...

С ОТВРАЩЕНИЕ: Христо СТОЯНОВ - независим писател и гражданин