Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Стойчев пред Tribune: Виденов на 36, Станишев на 39, сега Петков на 41. Стават премиери, за да си чешат егото...

Мнения

Стойчев пред Tribune: Виденов на 36, Станишев на 39, сега Петков на 41. Стават премиери, за да си чешат егото...

Снимка:

„Веят се напред-назад – „Колко сме готини, колко сме велики“, а зад гърба им старите акули си правят каквото искат и доволно потриват ръце, че някой после ще опере пешкира“, коментира политологът


Политологът доц. д-р Стойчо Стойчев с подробен анализ за Tribune.bg  на изминалите избори, преговорите за нов кабинет и схемите, които се чертаят от основните играчи на политическата сцена

Президентът Румен Радев все още не насрочва заседание на Народното събрание, как бихте коментирали поведението му, какво чака?

Предполагам, че чака някаква ясна индикация, че има принципна договореност да се реализира мандата, който той ще даде. Евентуално дава някакво време, което са поискали от него кандидатът за премиер Кирил Петков и Асен Василев. Но скоро би трябвало да го направи. Доколкото виждам преговорите вървят добре. Въпреки траура, хората си работят усилено, преговарят, затварят преговорни глави. Бързо ще се споразумеят за някаква конфигурация на кабинет. По-трудното ще бъде да формулират някаква конкретна, ясна програма, около която да застане устойчиво мнозинство, което да подкрепя това правителство в следващата година, две, три, може и повече, разбира се. Предполагам, че имат и план Б.

Ако демократите направят така, както винаги правят, решат да вдигнат скандали по някое време и се отдръпнат, било то като управляващи или в опозиция, план Б е Костадин Костадинов и „Възраждане“, които да крепят мнозинството в ключови гласувания. Така или иначе е важно да мине първото гласуване на кабинета, за да се конституира. Оттам нататък вече свалянето на един кабинет става трудна задача и е задача на тези, които искат да го свалят, а не на тези, които искат да останат. Големият напън за формиране на мнозинство, на много гласове е сега в началото, после по-лесно може да се води това мнозинство.

Разбира се, за нас като граждани е важно да видим конкретни ангажименти, поети от тези хора във формата на политическо споразумение или някакъв договор, както искат, така да го кръстят, но да е ясно кой участва в това управление и какви цели и намерения ще реализира. Защото мантрите и подмяната на истинските политики с посланието „Дайте да изчегъртаме ГЕРБ и да ги махнем“, не работят вече, ГЕРБ ги няма. Оттук нататък нека да кажат какво позитивно ще правят, защото ние за позитивни политики не сме чули нищо, освен, че президентът казва, че трябва да има ново лидерство и да се спрат кражбите. Това и баба Гицка в Каспичан може да го каже. Оттук нататък ние като политолози искаме да видим конкретни мерки.

Новото правителство далеч няма да има 100 дни кредит на доверие, защото това правителство от април месец насам все си работи. Аз предполагам, че до голяма степен ще гледат да репродуцират и служебния кабинет на Радев вътре, при положение, че той има голямо влияние към момента върху тези партии. Те си харесват бившите колеги. Така както вървят нещата по всичко личи, че две от четирите партии няма да имат министри. А пък другите две партии „Продължаваме промяната“ и БСП като цяло си имат министри в служебния кабинет. Цялата работа върви натам – голяма част от тези хора, които са в служебния кабинет, да останат по ресори и в новия, който ще бъде сформиран. Затова там според мен интрига няма и няма да има.

Въпросът е мнозинството и доколко твърд ще бъде ангажиментът на партиите. За БСП е ясно, че Корнелия Нинова има личен интерес и изгода това нещо да върви, за „Продължаваме промяната“ също е ясно. Неясни са „Има такъв народ“, които до момента независимо какво говорят, единственото, което правят е да минират всякакви възможности за излъчване на мнозинство, в предишните два парламента това направиха. Сега, в този парламент, не знам как ще се държат, но защо да вярваме, че ще направят нещо по-различно от това, което са правили досега при положение, че на всичкото отгоре те не съжаляват, ами дори много се гордеят. Колкото и пъти да го питат, Слави Трифонов казва, че „И сега да е, пак така ще направи, както е направил тогава“. Това означава, че ако е поставен в същата ситуация, ще процедира така, а тя много скоро може да стане същата, защото излъчват преговорите онлайн, а това е стимул за всякакви хора да си правят „ПР“. Когато едни преговори се излъчват на живо, човекът-политик мисли как изглежда пред избирателите си, как се интерпретират от тях нещата, които казва, а не толкова за това как би постигнал съгласие по въпроси, които са спорни.

До момента партиите, които преговарят не са обсъждали конкретно имена на министри и ще се скарат за хора. В България винаги, независимо колко са ни принципни политиците, а от тях по-принципни няма в целия свят, когато стане дума за хората, тогава започват да се карат, защото всичко е лично, всеки има вендета с някой, един се мрази, друг много се харесва и препоръчва. И когато много хора трябва да препоръчват и подкрепят, а не както досега Борисов казва – „този ще е“ и готово, стават скандали. Добре че този път поне ги няма Татяна Дончева и Мая Манолова, защото те най-много бъркаха тези интриги в предните парламенти. Очаквам с една, да не кажа с две-три идеи, по-спокойни преговори, по-малко скандали, панаири и изцепки, защото в този парламент ги няма майсторките и то основно Мая Манолова, от което 47-ото Народно събрание може само да спечели. Най-накрая я няма тази видна парламентаристка, която прави панаири и после да се чудим за какво става въпрос. Най-трагичното е, че тя не ги прави нарочно. Според нея това са нормалните човешки отношения – „ти им обещай, пък после ще ги излъжеш“. Тя така си живее и за нея това е в реда на нещата. По-добре да стои на палатките пред Министерски съвет, отколкото да е в парламента и да пише поредния проект на изменение на Изборния кодекс. Колкото пъти Мая Манолова се захване да го пише, толкова по-ужасен става той. Да не говорим, че тази, която го започна, беше Искра Фидосова. След това дойде Мая Манолова и започна да го оправя и така го оправи, че хората в ЦИК се чудят кой път да хващат. Ако ЦИК доскоро попълваха два-три протокола и ги снимаха на един ксерокс, сега попълват 35 формуляра на протокол.

Що се отнася до преговорите за правителство - какво ни излъчват на живо и това ли е същинският дебат, който се провежда?

До голяма степен да, защото аз вярвам на тези хора, че за тях първостепенна задача е формирането на кабинет, като изключим Корнелия Нинова, за нея това не е най-важното. За нея най-важното е политическото ѝ оцеляване. Тя е способна в момента да приеме всякакви условия и да направи всякакви компромиси. Вече видяхме как програмата ѝ уникално съвпада с тази на Слави Трифонов, как  президентът Румен Радев е най-велик и най-чудесен. Тя винаги ще се лашка към онази фракция в парламента, която е най-веротно да бъде следващата фракция на власт. Защото, за да остане Корнелия Нинова на председателския пост, тя трябва да има аргумент - „Аргументът, другари, участваме в правителството, кога за последен път е било това. Не е било скоро, а аз ви доведох“. Има много хора в партията, които са ѝ ядосани. В момента Корнелия Нинова я мразят така, както навремето ЦСКА-рите мразеха Александър Томов, когато ЦСКА фалира. Една партия, в която хората са членували потомствено, членството се е прехвърляло от дядо на внук, та на правнук, изведнъж тя я забатачи в десета глуха. И на бабите в Мировяне им е ясно, че Корнелия Нинова сега седи там, за да си гарантира личния статус на човек, от когото нещо зависи. Ще я махнат моментално и затова за нея единственият вариант е да крепи това статукво, този парламент, тези управляващи, ако ще и Бойко Борисов да излъчат за министър-председател. За нея това няма да бъде проблем.

За Кирил и Асен е ясна мисията. Те са поели ангажимент, не знам пред кого точно и какво ще правят точно, но те в крайна сметка са инициаторите на всичко това. От тях по-скоро ще се иска да правят някакви компромиси и отстъпки, но всъщност няма кой да им ги иска тези компромиси и отстъпки, защото „Демократична България“ тотално се е спихнала електорално, „Има такъв народ“ също. Да не говорим, че диалогът между ИТН и „Демократична България“ е тотално разрушен. Аз не вярвам те въобще да седнат и да договарят каквото и да било. Вече си нямат доверие. От „Демократична България“ няма да изпратят никой сериозен човек да води сериозни преговори с хората на Слави Трифонов, защото няма да бъдат сигурни дали той няма да ги изпържи. По същия начин и Слави Трифонов, който изначално си е подозрителен към всички. Така че, те съвсем формално ще се отнесат към този ангажимент. Колкото пъти излъчват репортаж от преговорите, аз виждам все някой от БСП да говори за политики. Моето предвиждане, още от изборната вечер, че приключихме с темата „съдебна реформа“, се препотвърждава с тези тотално несериозни изявления, ни в клин, ни в ръкав, че „най-хубаво Гешев сам да си подаде оставката, за да не се занимаваме ние с него“. По-добре да бяха се оправдали с това, че днес е Ден на траур и да кажат „Дайте поне един път в годината, да не коментираме съдебната реформа в страната“, отколкото да я коментират по този начин. Тотално несериозно отношение!

Или ти е приоритет тази съдебна реформа и я правиш, Гешев ти е враг номер 1, както непрекъснато го обявяваха и на негов гръб си правеха кампания сума ти време, отиваш и правиш каквото трябва, или казваш – „Не може сега да се намери ефективно решение, ще го отложим за по-късно, защото имаме по-належащи въпроси – криза и т.н.“. Ще го отложат за година-две и пак никога няма да стане. Но да кажеш „Гешев да си ходи“ е малко като да развяваш дървен пистолет. Много инфантилно подхождат в това отношение. И да не стане накрая от това инфантилно поведение трето издание на филма, който сме гледали вече – Жан Виденов стана премиер на 36 години, Сергей Станишев на 39, сега Кирил Петков на 41, стават премиери, за да си чешат егото, да се веят напред-назад – „Колко сме готини, колко сме велики“, а зад гърба им старите акули си правят каквото искат и доволно потриват ръце, че някой после ще опере пешкира за техните машинации и схеми. Защото моментално са обрасли със схеми. Аз като гледам само покрай Радев колко са мултимилионерите и всички са захвърлили мултимилионните си бизнеси с цел да работят в полза на Родината, защото е в голяма опасност. Всички са от мултимилионер нагоре наредени, иначе много социални личности!

В този ред на мисли ще се дистанцира ли Румен Радев или ще влияе пряко на процеса по съставяне на кабинет?

Той се дистанцира по Радевски, тоест ще каже „Аз се дистанцирам и нямам нищо общо, ще гледа като непричом, а всъщност няма да бъде така, ще бъде точно обратното и за всички ще бъде ясно, че изобщо не се е дистанцирал. Но като цяло той отговаря малко като Цветан Цветанов. Имам чувството, че в тези учебни заведения, военните и в Спортната академия така ги доктринират – да те гледа в очите и да ти приказва все едно си пън. Ако е в гората с пет дървета срещу него, сигурно ще му повярват, но като цяло повечето хора са по-критични от пън и няма как да мине този номер. По-добре да не го отрича! Хубаво е, че поне за Крим си каза. Има си позиция човекът, питат го, неудобен е въпросът ясно и все пак си каза – „Крим е руски“. Сега като го питат твои ли са тези партии в парламента, да каже – „Да, работим с тях, мои са“ и т.н. А не да казва „Аз по Конституция нямам нищо общо“. Това е ясно. То по Конституция не трябваше да размахва и юмруци на площада, защото президентът не буни бунтуве срещу държавата. Военен, генерал, може ли срещу устава да скача, независимо кой е началникът му и какво му нарежда? Да го попитаме по устава какво щеше да стане с него, ако беше го направил, докато беше активен военнослужещ? Военният съд щеше да го осъди на затвор заради това, което направи на площада. Той много добре го знае и някак си усеща вътрешна съпротива срещу тези неща. Аз досега не съм видял този човек един път да се съобрази с нечие мнение. Вие видели ли сте някой да каже нещо и той да приеме неговия упрек. Дори, когато американците го попитаха как може да има такава позиция за Крим, Румен Радев отговори „Вие не сте ме разбрали правилно. То е незаконно, но е факт“. Ако аз сега отида в тях и му взема телевизора – това е незаконно, но е факт и той трябва да го признае този факт, така ли – „Стойчо ми взе телевизора, но си е негов, какво да направим сега“.

Това, че е било факт, не означава, че трябва да го легитимираме, като непрекъснато го повтаряме. Моите почитания! Да, вярно е, че Крим е даден от Русия. Винаги е бил руски. Русия за него е водила една гадна война. Обаче изстрадалият украински народ първо, че е люлка на славянската цивилизация, второ, че изцяло е люлка на съвременния руски език лексикално, тъй като по времето на Екатерина Велика, съвсем не е приличал на този от днес. Освен това Русия достатъчно си игра с Украйна, то не беше Голодомòр (б.р. масов глад в Съветска Украйна през 1932 – 1933 г.) по времето на Сталин, не бяха всичките военни действия по време на Втората световна война и да се приключи накрая с Чернобил. Само заради Чернобил тези хора трябва да бъдат компенсирани с нещо, за да получат по някакъв начин усещането за реабилитация. На всичкото отгоре, когато се разпадна Съветският съюз, ги излъгаха да си дадат ядрения боен арсенал, който беше третият по големина в света, с изричната гаранция на САЩ, Великобритания и на Руската федерация, които са гарант по договор за териториалната цялост на Украйна. Русия се е подписала там, не по времето на Брежнев и на Хрушчов, а се подписа по времето на Елцин в качеството си на Руска федерация, а не като СССР, че гарантира териториалната цялост на Украйна към онзи момент, 1991 година, с Крим, Донбас, Луганск и всички други територии, които в момента Русия претендира да са нейни, а не на Украйна. Затова Украйна си даде ракетите, вярно бяха съветски, вярно американците ги натискаха, защото не искаха в нестабилни стратегически страни да има ядрено оръжие и то в такива размери. Щеше ли сега Русия да си вземе Крим или да прави тези операции със „зелени човечета“, ако  имаше в Украйна ядрено оръжие, нищо, че е съветско производство. Те си знаят, че е качествено.

Цялата тази работа е изключително непочтена. Един човек се държи непочтено, не си спазва собствената дума, лъже, краде и се бие и ти казваш „Той си е такъв и това, което си е откраднал си е негово, и трябва да го признаем, вярно, че е незаконно“. Това не е достойно. Иначе аз съм по-голям русофил от Радев и знам повече руска литература и музика от него, и на повече руски театър съм ходил от него. По време на дебата се разбра, че той най-много на театър ходел сега, обясняваше как е бил във Варна на театър. Знам и кой му го е написал това. В инициативния му комитет има една любителка на театъра. Това са от тези почитатели на театъра, които ходят, за да могат да се тагнат във Фейсбук, че са ходили на театър. Горе-долу това е идеята – „Не разбираме много, много за какво го правим, важното е, че е престижно и много шик да ходиш на театър“.

Каква е равносметката след изборите?

Въпреки, че нашата партийна система тръгна да се нормализира и да придобива някакъв многопартиен вид, какъвто предполага пропорционалната избирателна система, всъщност с ниската избирателна активност на последните избори хората препотвърдиха някакъв вид двублоковост на структурата, има ГЕРБ и срещу ГЕРБ има друг блок, не една партия, а Румен Радев. Ясно е там кой е лидерът, кой е обединяващият фактор, кой е единственият легитимен носител. Това е Румен Радев. В момента, в който се регистрира платформата на тези негови министри, стана ясно, че това е неговата партия. Той не го е криел, заедно бяха по страната винаги. Корнелия Нинова дори го обвини лично, че работил в подкрепа на партията на Кирил и Асен. Какво има да работи, той казва „това са моите хора“, което стигаше на хората. Неговите фенове чакаха два пъти просто да се появи неговата партия и накрая той им я даде. Аз си мислех, че още на първите избори ще се появи негова партия с председател да кажем Десислава Радева, само че не стана. Тогава се спряха, умуваха, правиха, струваха, не бяха сигурни много в успеха. Сега видяха как се получава, от което най-много пострадаха „Демократична България“. Точно беше тръгнал подемът при тях. Е как няма да пострадат при положение, че си издигнаха собствен кандидат за президент – флагманът на цялото движение срещу Гешев. Лозан Панов беше така да се каже вдъхновяващ за много хора, те го използваха през цялото време като рекламно лице и в момента, в който той каза, че Радев е фалшив герой, те започнаха да го плюят и да му се подиграват, за да не отидат накрая да гласуват за него на първи тур и да го унижат. Защото на всички беше ясно, че ще има втори тур, на който ще отидат Герджиков и Радев и те ако искаха стратегически да гласуват за Радев, можеха да си го направят преспокойно на втори тур. И по този начин да си подкрепят собствения човек. Оставете всички други, които оплюха и изхвърлиха, но точно с Лозан Панов ли намериха да се изгаврят по този начин, за да се подиграят след това на Герджиков. Съжалявам, но те са за подигравка, заради начина, по който се отнесоха с Лозан Панов и с Методи Лалов, и с други такива хора, които излязоха от съдебната система  и се жертваха кариерите на магистрати, за да се занимават с циркаджийски неща в политиката. Защо? За да им се присмиват някакви треторазрядни интелектуалци от жълтите павета.

После се чудят защо по-смислените жълтопаветници били отшили при Харизанов. Как няма да отидат при него? Той примерно никога не би им се подигравал така. Трябва да имаш уважение към другите хора, най-малкото към тези, които са ти помагали и които са били част от твоето движение, които са твои съмишленици. Аз съм абсолютно убеден, че ако Кристиан Таков не беше починал преди време, сега в момента щеше да е на същия хал като Лозан Панов, даже можеше да е в същата роля. Кристиан Таков, издигнат за президент и те да гласуват срещу него. Кой беше този? Точно така щяха да реагират. Както ние като българи щяхме да направим, ако Левски беше останал жив и беше дочакал независима България. Щяха да го пратят я на заточение във Варна, я някъде другаде, със сигурност, защото ние сме такова племе. Ние не обичаме авторитети, не обичаме хора с престиж. Свикнали сме да ги презираме, да ги оплюваме, да им се смеем и да гледаме да ги дискредитираме. Това вероятно ни е комплекс от времената на Османската власт. Тя е била чужда, нямали сме собствен елит, считали сме елитът за враждебен към нас, ние сме били враждебни към него и затова сме легитимирали хайдутлука. Това си е като цяло партизанска война. Отиваш в гората и дебнеш да мине дилижанса със златото, и го правиш в името на Свободна България. То в името на свободен Кюрдистан, Ислямска държава хората какво ли не направиха. Само че ние им викаме, че са терористи. Най-големият проход в България се казва Предателският проход (Хаинбоаз), хаин на турски означава предател, а боаз означава проход. Предателите са в сърцето на България. Така си предадоха и Лозан Панов хората, без да им мигне окото. Не че съм тръгнал да го защитавам, той не е опрял до моята защита, но имам право и да се възмутя малко, защото не може да претендираш, че си морален стожер, носител на морално обновление, нова цивилизация, нов стандарт и същевременно да постъпваш по този начин. Да не дава Господ това да е новият морал.

Имам чувството, че тези хора наистина гледаха какво се случва, когато се сменяше администрацията в Белия дом и когато видяха как демократите едва ли не ще се бият на оръжие с Тръмп, си помислиха, че и тук същото може да стане, че Бойко Борисов е Тръмп и ние трябва да го изринем, да го изкореним. Бойко Борисов няма нищо общо с Тръмп, никога не е бил Тръмп, никога не е бил толкова арогантен като него, никога не е бил такъв простак като него. Така че, гербаджиите говорят малко по инерция, казвайки „Да няма реваншизъм“. Ама как ще кажеш така? Реваншизмът идва, когато ти си правил репресии и другите идват сега и искат реванш, тогава има реваншизъм. Никой през тези 10 години управление на ГЕРБ не е бил обиждан по този начин заради партийни предпочитания и то на всичкото отгоре на легитимна партия, която е припозната от всички европейски сили, която проведе, хайде да не е върховно, но съвсем прилично председателство на Европейския съюз, с много хубави местни и локални приоритети, добре организирано. От всяка гледна точка партия ГЕРБ е една напълно нормална, достойна европейска партия, която не заслужава подобно отношение. Аз не съм членувал в политически партии, но не може вицепремиер на страната да се държи по този начин и да ръси от сутрин до вечер колко ненормално е да членуваш в ГЕРБ. Първо не действа от висотата на министър, камо ли на вицепремиер. Когато си вицепремиер и министър, когато си се нагърбил с този пост, тогава ще си обираш поведението, защото има някакви дължими норми. Ако Цветан Цветанов си позволяваше да говори така през 2009 година за тези „неморалните“ от Тройната коалиция, „ето сега ще ги изчегъртаме“, „ще ги пращаме в затвора“, какво щеше да стане? Не дела в Страсбург, а не знам какво щяха да направят. Те само знаеха да развяват едно проучване на „Репортери без граници“, че сме на 111 място по свобода на словото и това било супер доказателство за диктатура и тирания, а това, че Бойко Рашков тормози по етнически принцип български граждани и им пречи да гласуват? Независимо какви са били причините, има някои неща, които са с приоритет. Конституционните права и правата на човека са с приоритет преди всякакви други съображения за купен вот и т.н. Той отиде и целенасочено тормозеше хората по махалите. Къде останаха демократите да кажат „Абе, човек, недей да провокираш етническо напрежение“. Той действаше, както се е действало по време на Възродителния процес, абсолютно по същия начин се държеше, както е свикнал едно време.

Да не говорим, че цялото говорене на Радев е все едно изкарано от Апартейда – „избирателите на ГЕРБ не са хора, те са малограмотни, те са цигани, турци и не трябва да ходят да гласуват, и много хубаво стана, че не дойдоха да гласуват. Демокрацията победи, честито!“. Нищо, че 1 милион по-малко са гласували на тези избори. Важното е, че победи, Демокрацията. А всъщност победи Рашков, който пречеше на хората да гласуват. Радев си е като за военен режим. Затова хората навсякъде, в една нормална страна по света, няма да изберат военен да е член на правителство, камо ли президент, камо ли, както се случва в момента, да е стожер на цялата държавност и около него да се върти всичко. Това се случва само в латиноамериканските страни, в Африка и в Централна Азия. В цивилизования свят няма такова нещо, там военният има като свой дълг в политиката да не влиза, защото си дава сметка, че знае много неща, има сила, която може да използва несъразмерно и от уважение към институциите няма да влезе във властта. „Мога всичко да направя, но няма да го направя, не защото съм слаб, а точно защото съм силен“. Много е лесно да се поддадеш на изкушението, когато те искат хората. Въпросът е, когато дойдеш, какво правиш, какви знаци даваш, каква посока даваш. Всичко, което сме постигнали за 30 години като етническа толерантност, като път, който сме поели да се откъснем от идеята за твърдата ръка, за военните, за генералите, той буквално го изравни със земята. Върна ни обратно в 90-та година, да си мечтаем и неговите съветници да прокламират някакъв президентски модел буквално като в Приднестровието (б.р. регион в източната част на Република Молдова. На неговата територия е провъзгласена на 2 септември 1990 г. Приднестровска молдовска република). Да отворят и да видят какво се случва в Приднестровието, там е инспирирания в Източна Европа президентски модел. Имаха там един президент Игор Смирнов, много напомня на Радев. Всичките са бивши военни от 14-ата съветска армия, която все още стои окупационно там. А те казват, че са мирни сини каски на ООН.  


Топ новини

виж още

Актуална тема