„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ВЪВЛЕЧЕНИ (ГЛАВА 2)

Бяха ранните часове на следобеда. Юнски топло и отпуснато време. Клиенти имаше само на няколко маси, тихо бъбрещи си за незначителни неща, които Папи улавяше, докато преминаваше край тях. Когато застана на бара да му се отчете, той сподели с равен монотонен глас:

–             „Знаеш ли, откакто те видях, винаги съм си мислил, че си вещица“.

Монотонно изреченото му заключение я накара да си обърне главата и да сподави искрения си смях. От известно време беше свикнала да не се озадачава на репликите му, които изненадващо ѝ подхвърляше.

–             „Благодаря ти, Господарю (така го наричаше с лека закачка и напудрено уважение), но това не е обида“.

Без нищо да добави, влезе вътре за кафето на стария господин, който чу думите ѝ и ѝ се усмихна. На излизане продължи:

-              „Шеф, знаеш ли какво е вещица?“

-              „Ти ще ми кажеш, други вещици наоколо няма!“ – отсече той след кратко мълчание и преглъщане на блокче шоколад с бадеми.

Беше в негов стил да ѝ прехвърли топката, когато е притиснат натясно. Тя повдигна самодоволно вежди.

– „Вещица означава вещ в занаята, в това което правиш, майстор в работата си. Така че ти благодаря за комплимента. Признанието, че съм майсторка, звучи гордо, почувствах се не коя да е, а „Вълшебницата от гората на желанията“.

Всъщност, след всяко изказано нещо, оставяше бяло поле в диалога, за декодиране. Никога не можеше да бъде сигурна – той закача ли се с нея, води ли я нанякъде, случва ли се нещо или приятните разговори бяха захарта на дъвката, когато сега я лапваш. Папи гледаше в точка, през хората около нея, шума наоколо беше фон и мислеше: „Стяга ме под лъжичката, когато ми говори, не ми се яде, търся го за да го гледам... ясно, диагнозата е – з‘газих го...”

Искаше да стане магнит за този мъж, от миналия си живот знаеше, че магия за любов не трябва да се прави, грях, в който се впримчва духа. Докато мисълта ѝ скачаше, се натъкна на тежък спомен за една семейна драма, разиграла се с нейни приятели. На съпруга му направили магия за любов и човекът ходел като зомбиран, гледал като дрогиран, искал да се развежда след 30-годишен щастлив брак, с две деца и две внучета... Жената, побъркала се от мисли какво да прави, обиколила вещите в занаята, но помогнал само един ходжа от родопско село. Завърнал се човекът в семейството си след двугодишно разкъсване в двете посоки: едната правела магии, другата ги разваляла, докато накрая получил инфаркт.

Папи мислеше как да спечели мъжа, който владееше ежедневието и мислите ѝ; мъжа, който изпълваше сънищата ѝ и когото без магии искаше да въведе в своята нова, завършена реалност. Някои мъже можете да спечелите просто със себе си: вие сте това, което сте, и той сам се приплъзва на вълната ви. Други искат жената да е игрива, закачлива, да върти номера, повечето – да е повърхностна и лесна, по-малкото – да е сериозна, а съвсем малки изключения – да е умна... Все още не долавяше кой беше той. Не се отказваше да преоткрива вътрешната му нагласа към галерията от женски образи, с която светът бе обогатен след Адам. Но това означаваше тя да се превъплъщава в хиляди образи, които не беше и не можеше да бъде, както и в тези, които искаше да бъде. Това вече беше игра. Когато задаваше въпроси за правилното и неправилното, духовните учители ѝ отговаряха: „Изборът е твой“.

 

               ПАРФЮМЪТ

 

След първите дошли гости на партито, Шефът реши, че благоразумието изисква да я покани. Помоли сина си да свърши тази работа по телефона, за да изглежда като покана „между другото”. След като момчето затвори и му подаде мобилния, високо каза:

– „Тате, Папи каза, че ще дойде, ама по-късно, защото сега отива по мъже. Нали разбираш..?“

Дали разбираше какво точно казва десетгодишното момче, не беше ясно. Но като го чу, баща му се вдърви, мълния разсече лицето му на две и застана между веждите. Задаваше се буря...

Заникът на августовското слънце вещаеше жадуваната вечерна прохлада. След като беше се наговорила, наклюкарствала и надъхала с настроение в компанията на приятелката си Катрин на чаша питие, Папи влезе в заведението. Рожденият ден на Шефката напевно звучеше на два гласа от елипсовидната маса до асмата. Тротоарната градина беше пълна с гости в приповдигнато настроение. Тя се носеше между насядалите с царствена походка, дискретно и елегантно полюшваща прелестите си, не беше на работа в този ден. Челото на Шефа бе овладяно и малко по-отпуснато от напрежение. Щом я видя близо до себе си, демонстративно се обърна към сина си:

– „Яворе, влизай вътре, защото тук мирише на разправии!“

– „Мисля, че си напрегнат, нямам идея защо и какво те кара да нагнетяваш напрежение“ – каза Папи и се наведе рисково близо до лицето на Борката.

 – „Усещаш ли парфюма ми?“

Изгледа я накриво, само както той си можеше. Усети се, че въздуха зачака в какво да се насити. Стаено и затиснато физическо желание, адреналин във форма на барут или ледена кофа емоция.

– „Харесва ли ти?“

– „Много е хубав“ – Боре леко плъзна усмивка само в единия ъгъл на устата, и даде да се разбере, че зад тези думи има още нещо.

– „Аромат на феромони... мирисът на капитулация, пред който всеки пада на колене!“

Избухна смях. Гостите се забавляваха. Папи се усмихна и погледна Шефа в очите. Остави го да разсъждава върху смисъла, тъй като всяко продължаване на диалога щеше да го омаловажи. Той я гледаше с прикован поглед, но не се разбираше дали право в мозъка ѝ се целеше или във феромоните. Тя недоумяваше какъв е този изблик на заяждане, не че не присъстваше в ежедневното им общуване, но суровостта му ѝ се стори непозната. Видя Катрин да ѝ маха от тяхната маса и изплъзвайки се леко, се запъти към нея. Едва беше седнала, когато информаторката дискретно се наведе към ухото ѝ:

– „Шефът е бесен“, - зашептя с наслада. – „Завладя го яростна ревност, когато синът му затвори телефона след разговора с тебе и високо предаде, че си излязла по задачки...“

Папи се изпълни с духовна наслада. Почувства се подготвена за Сократов диалог. Но и се искаше игра! Искаше висш пилотаж на флирт, искаше майсторство от думи изгарящи тяло... И точно, когато беше определила тактиката си, се разминаха между масите съвсем близо, от оная близост, която пречи на явното и шумно разменяне на реплики. „Забавляваш ли се?” – ѝ прошепна почти в ухото. „Да, приятно е, забавлявам се.” – тя пусна от ония автоматични отговори, за които не мислеше, защото умът ѝ беше зает с други, много по-важни, като решението на любовната ѝ мъка. „Действие трябва тук, мацко! Действие!” – изстреля той, вече загърбвайки я. Краката и омаляха, тялото ѝ изтръпна, а мисълта ѝ направо изхвърча, без посока, някъде из простора на звездното вечерно небе над почти уличното градинско парти.

Нещо се случи... с пълна сила със страст, която дойде като ритник изкъртващ врата от пантите. Влезе любов, нахална и замайваща, влезе със самочувствие на кралица, заслужаваща трон и царствено го завзе, без капчица съпротивление... от никого!

СЛЕДВА...

Какво ще се случи с Папи и Борката...