3D принтиране: Стартът в новата посока на безсмъртие

Ние заедно с природните и Божествени закони ли живеем, или против тях?

Всъщност към какво се стремим, вечността може би…, но така излиза, че искаме да променим естествения ход на живота. От друга страна еволюционният процес, развитието на медицината, технологиите и желанието на човек да живее в добро здраве е естествен фактор за промяна на тези правила. Стремежът на човек да дръпне завесата и да   надникне там, където пише – “За Човека до тук!”, е достатъчно силна мотивация да направи точно това.

    Стартът в новата посока на безсмъртие е даден от Хидео Кодама от Общинския институт за индустриални изследвания в Нагоя, който публикува първата статия за триизмерен отпечатан модел през 1981 г. И така светът заговаря за 3Д принтирането, което се превръща в спусък за всички умове, които стават негови последователи.

    Как Кодама обяснява това? Най-просто казано – създава се 3D модел, който във формата на файл се праща на 3D принтер. Вана с фотополимерна течност се излага на ултравиолетова светлина и се  проектира изображение на частта върху даден материал, слой по слой. Всеки един е изложен на UV светлина и след втвърдяване, ваната се източва от фотополимерната течност за следващият насложен слой. Процесът се повтаря, докато частта бъде завършена.

    Факти от историята е наситена с умове които виждат огромния потенциал в приложението на 3Д принтирането. На 16 юли 1984 г. Ален Мехо, Оливър Уите и Жан Клод Андре подават заявка за свой патент за процеса на стереолитография. Поради редица фактори и недоверие в перспективата на иновацията, екипа не успява да спечели. Почти успоредно с тях разработки прави Чарлз Хъл. Европейският съюз го награждава като единствен изобретател на технологията. Днес той притежава 93 американски и 20 европейски патента на свое име и е удостоен с Европейската награда за изобретател в категорията за неевропейски страни през 2014 г.  Наричат го - „бащата на 3D печата“, пионер и визионер в индустрията, производството и медицинския печат.

Групата от учени и той начело създават файловия формат STL (цифров език, универсално четим от 3D принтери), който е златният стандарт в свързаността на 3D печат с ултра висока разделителна способност с всички CAD формати. Днес технологията се използва за отпечатване на всичко, от персонализирани слухови апарати за поставяне в ушите и професионални музикални устройства до автомобилни части за проектиране.

     През 1983 г. чрез 3D се отпечатва първият предмет - малка чаша, обект създаден с адитивна технология. Успехът на процеса на Хъл е катализатор за основаването на 3D Systems през 1986 г.

    През 1999 г. информационна бомба известява, че света приветства първият 3D отпечатан орган – пикочен мехур! Новината продължава тържествено, че органа е успешно трансплантиран! Създаден от учени от Института за регенеративна медицина Уейк Форест, човешки пикочен мехур е отпечатан, после покрит със собствените клетки на реципиента и след това имплантиран. Абсолютен, златен научен пробив, тъй като устройството използва собствените клетки на пациента. Това е категорична предпоставка, че няма дори и минимален шанс имплантът да бъде отхвърлен.

    Стигаме до още една повратна точка - щастливият брак между технологии и медицина. Създава се детето им - BAB - най-модерният, многофункционален, интелигентен 3D биопринтер на планетата Земя.

   Цялото му име е - BioAssemblyBot® 400 (BAB400), интелигентен робот за изграждане на системи за 3D модели.  Завишената му  прецизност, елиминирането на често срещани проблеми свързани с ръчните работни процеси, софтуера за анализ на изображения и 6-осната роботизирана ръка на BAB, гарантирано ще ви пренесе в бъдещето.  Надеждно възпроизвеждане на 3D тъкани и органоиди, тестване токсичността или ефикасността на лекарства върху модели, представени за естествени човешки тъкани, са две от изключително важните му възможности.

    В класацията на списание Форбс – “30 под 30”, се дава простор на млади, иновативни и предприемчиви хора от цял свят, моделиращи бъдещето ни от добрата му страна. Гордост е, че България е представена от OS Implants, екип от студенти от МУ-София. През пролетта на 2021г ., Ваньо Везиров, Марио Емилов, Кирил Станчев и Алексей Митев са представени в тази класация с  усъвършенстван прототип и проект за 3D принтиране на костни импланти. Стандартна процедура за сканиране - компютърна томография дава изображение служещо за база. Създава се виртуален модел на медицински имплант, който е индивидуален и персонализиран за всеки пациент. Следва процесът на принтиране с помощта на полимер, одобрен от Европейската медицинска агенция (EMA), който наподобява здравината и параметрите на истинските кости.

    За екипа им, заслужено се казва така – “Момчетата разрешават проблем с пътнотранспортни произшествия, както и тежки туморни заболявания на костите, които налагат костна смяна”.  Младият Везиров е осенен от прозрение и казва така – “На макро ниво, когато един хирург поставя орган в друго човешко същество – реципиент, той се опитва да му помогне, но на микро ниво клетките не мислят така. Клетките разпознават органа като чужд. И започнах да търся в Google за решение за това противоречие. Тогава попаднах на едно много интересно клипче с професор Антъни Атала от Щатите, който казва „Здравейте, аз съм Антъни и моята лаборатория принтира уши“ и показва едно ухо. Това беше както се казва любов от пръв поглед – влюбих се в идеята да създавам решения, свързани с високите технологии и така започнах да научавам повече за 3D принтирането”.   Български ум на млад визионер, който успешно е стъпил на световната научна сцена! Аплодисменти и дано този млад мъж остане тук, в родината ни. Имаме нужда да почувстваме що е то – национална гордост!

  Мисля си, ето това се казва красив ум, когато съзнанието ти е будно, в реалността е и работи за спасението на човека. Дай Боже повече такива хора!

    От мен поздрави, бъдете здрави и помислете за значимите неща от живота!