90 години вдъхновение: Богатото творчество на Емил Стойчев, най-големият измежду най-големите съвременни български художници

На 13 март от 18:00 ч. в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1 ще бъдат изложени за първи път непоказвани досега платна

Най-големият съвременен български художник Емил Стойчев отбелязва своята 90-годишнина и десетилетното си присъствие в света на изкуството с уникални ретроспективни изложби в София.

От 27 февруари до 6 май Софийската градска художествена галерия на „Ген. Гурко“ 1 предлага на посетителите шанс да се потопят в дълбочината на творчеството на този велик художник. Събитието вече разтърси културните среди и развълнува дълбоко сърцата и умовете на всички ценители на изкуството. Изложбата носи заглавието „Въображението е моята кръвна система“ и е точно отражение на цялостния творчески път на Стойчев.

Чрез своите картини, артистът пренася зрителите в един загадъчен и мистичен свят, в който въображението и тайнствеността са основни двигатели. В експозицията са събрани творби от фонда на Софийската градска художествена галерия, Националната галерия, галерии от различни български градове, както и частни колекции и ателието на художника. Куратор е Иво Милев.

На 13 март от 18:00 ч. в галерия „Академия“ на ул. „Шипка“ № 1 ще бъдат изложени за първи път непоказвани досега платна на Стойчев от последните пет години. Експозицията носи името „От ателието“. Художникът вече над 30 години дели времето си между Париж и София и продължава да твори и до днес, верен на неповторимия си стил. Картините му напомнят разказ, притча, сън, роден от реалността. Те се превръщат в ребус, смислово поле с внезапно изплуващи образи и силен психологизъм.

Творбите на Емил Стойчев са отражение на неговия уникален език, който не се ограничава само до представата за картина, а разкрива дълбоката вътрешна същност на човешкото съществуване, на живота и неговите противоречия.

Събитията в чест на щастливата годишнина не са просто шанс за любители и познавачи да се потопят с богатото наследство на най-големия измежду най-големите съвременни български художници, но и повод да се отдаде почит към един талант, чието влияние се простира отвъд времето и географските граници.

Емил Стойчев е легенда, чието творчество и уникален стил обогатяват не само българската, но и международната художествена сцена. Роден на 26 юни 1935 г. в София, Стойчев израства в изкуството с тиха и уверена сила, която се проявява още в ранните му години, за да го утвърди като един от най-значимите и разпознаваеми таланти на втората половина на ХХ век. Днес, десетилетия по-късно, той продължава да бъде символ на иновация и вдъхновение за поколения художници и почитатели на изкуството.

Неговото име е не само познато, но и обожавано в света на изкуствата. През годините Емил Стойчев е бил признат за истинска икона, чието изкуство е оставило неизличима следа както в България, така и на международната сцена. Несравним талант, който е успял да разширява границите на живописта, съчетавайки пейзажния реализъм със сложни психолингвистични и философски подтексти, които изправят предизвикателство за всяко око, стремящо се да разгадае неговия загадъчен, но и поразително въздействащ език.

Творбите му се отличават със своето напрегнато въображение и експериментални търсения, което го прави ненадминат в съвременното изкуство. Присъствието на Емил Стойчев в престижни биеналета в Кан, Париж, Ню Йорк и Базел и неговите самостоятелни изложби в галерии по цял свят не само потвърдиха неговия изключителен талант, но и показаха, че неговото изкуство не познава граници.

Реализира десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Япония, САЩ, Германия и др. Негови картини са притежание на известни галерии, публични и частни колекции в Европа, Америка и Азия. Творчеството му, характерно със самобитния си модернизъм, е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Миро.

Носител е на две национални награди за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (1797, 1985), на Орден Стара планина, I степен; на Националната награда за живопис „Захари Зограф“; Наградата на София (1967); Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981); Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975); Награда на Градски съвет в Радом, Полша (1987); Голяма награда „Златен Езоп“ (1989); Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие и други.

През 2010 г. Академичният съвет на Националната художествена академия удостоява Емил Стойчев с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Академията за изключителния му принос и постижения в съвременното изкуство. През 2011 г. в галерия „Академия“ на НХА се представя експозицията „Портрети“, включваща 27 непоказвани дотогава портрета на автора, реализирани в периода 1950 – 2011 г.

Емил Стойчев е символ на изкуството, посветено на въображението, загадката и вечността.