Американско проучване твърди, че маратонското гледане на филми е полезно за мозъка и намалява стреса

Гледането на няколко епизода подред може да стимулира въображението и да удължи успокояващия ефект на историите, като подхранва драматични илюзии.

Леженето на дивана и гледането на нов сериал без да вдигате поглед, може да изглежда като върховно удоволствие. Прекарването на часове в изтръпване пред екрана не се посочва често от лекарите като здравословно и удовлетворяващо занимание. Ново американско проучване, публикувано в списание "Acta Psychologica" обърна нещата: маратонското гледане всъщност може да е полезно за мозъка и да допринесе за по-добро управление на стреса.

В Съединените щати зрителите прекарват средно по 21 часа седмично в стрийминг на съдържание. Платформи като Netflix, Hulu и HBO до голяма степен насърчават този навик, като предлагат цели сезони наведнъж, завършват всеки епизод с умело разположени cliffhanger -и и бързо гледат епизодите един след друг. Резултатът: трудно е да устоите на призива за маратон и да изключите екрана си.

Но противно на общоприетото схващане, че тези дълги часове пред екрана „пържат“ невроните , изследователи от Университета на Джорджия са изложили различна хипотеза. Тяхното проучване разкрива, че четенето или гледането на художествена литература за дълги периоди от време без прекъсване насърчава форма на психологическо възстановяване от стреса на ежедневието.

Това явление се основава на това, което учените наричат „ретроспективна въображаема ангажираност“ : след края на сериала, зрителите продължават да преглеждат историята в съзнанието си, чрез мечтания или въображение. Ефектът съществува и сред читателите, които четат роман набързо , макар че е малко по-слабо изразен, отколкото при зрителите на телевизионни сериали. "Хората, които гледат филми наведнъж , не го правят пасивно, а активно размишляват върху това, което току-що са видели“, обяснява Джошуа Болдуин, водещ автор на изследването и докторант в Университета на Джорджия. „ Те се стремят да останат ангажирани с разказите, дори когато вече не са пред екрана,“ смята Болдуин.
Според него, именно чрез преразглеждането на тези сюжети и герои, зрителите намират ресурс в лицето на ежедневния стрес и допълнителен източник на благополучие. Джошуа Болдуин твърди, че човешките същества са „предназначени за истории “. Тези истории изпълняват основни функции, като например нуждата да се чувстват свързани с другите, да изпитват автономност или да намират утеха и сигурност. "Измислените герои въплъщават тези роли и ние можем да задоволим тези нужди чрез тях “, казва още той.

Не е изненадващо тогава, че проучването (спонсорирано от Netflix ) показа, че 73% от потребителите му съобщават, че са изпитали положителни чувства след маратонско гледане на телевизия. Това оправдава целите вечери, прекарани в гледане на сезон наведнъж, дори ако това означава жертване на няколко часа сън . Проучването отива още по-далеч: поглъщането на книга или сериал наведнъж може да донесе повече удоволствие и удовлетворение, отколкото разводняването на това преживяване ден след ден.

Въпреки това, не всичко е идилично. Предишни изследвания са свързвали гледането на телевизионни предавания с лошото качество на съня и прословутия „пост-телевизионен блус“ - чувството за празнота, което ни обзема, когато една измислена вселена внезапно свърши. "Дебатът за медиите никога не е напълно решен. Всичко зависи от съдържанието, мотивацията на зрителя, неговото психологическо състояние и контекста, в който го консумира,“ подчертава Джошуа Болдуин.