Ана Уинтор превърна „Дяволът носи Прада 2“ в своята най-голяма PR победа

Снимка: youtube

„Дяволът носи Prada 2“ несъмнено е сред най-очакваните филми на 2026 г. Появата на Мерил Стрийп и Станли Тучи на ревюто на Dolce & Gabbana в Милано, облечени като своите емблематични персонажи Миранда Прийстли и Найджъл Киплинг, привлече значително внимание към предстоящото продължение. На същото събитие Стрийп позира за снимки с Ана Уинтор, което потвърди, че дългогодишният главен редактор на Vogue е вдъхновението зад образа на Миранда Прийстли.

Това обаче е едва началото на мащабна PR кампания, която съзнателно обедини екранните и реалните личности, фокусирайки се върху Ана Уинтор. Първоначално възприемана като креативна и забавна, маркетинговата стратегия сега изглежда прекомерна и рискува да засенчи самия филм. Освен това поражда опасения, че продължението може да се окаже по-комерсиално и лишено от сатиричната сила на оригинала, разказва BBC.

Този рекламен натиск е широко разпространен. Миналия месец Ана Уинтор връчи награда на церемонията „Оскар“ заедно с Ан Хатауей, която изпълнява ролята на асистентката Анди. В комедиен скеч Уинтор нарече Хатауей „Емили“, умишлено повтаряйки жест от филма. Наскоро Vogue публикува корица със Стрийп (като Миранда) и Уинтор, придружена от съвместно интервю.

Реакциите в социалните мрежи варираха от ентусиазъм до критика, като някои определиха инициативата като „абсолютно смущаваща“.

Това не е единствената скорошна реклама на филма, която размива границите между актьори и измислени герои, подход, който отразява съвременните тенденции. Тимъти Шаламе използва подобни методи за филма Marty Supreme, а публичните прояви на приятелство между Ариана Гранде и Синтия Ериво по време на турнето на Wicked също привлякоха внимание. Въпреки това, мащабът на кампанията около „Дяволът носи Prada“ остава без аналог.

Основният проблем е, че силното присъствие на Уинтор намалява сатиричния ефект на историята.

В оригиналния филм от 2006 г. Стрийп изгради образа на Миранда като строг и взискателен ръководител. Днес, с развитието на франчайза, бизнес подходът се е променил. Ана Уинтор очевидно предпочита да участва активно, вместо да бъде обект на критика. Това създава впечатление, че продължението ще представи по-умерен образ на Миранда, акцентирайки върху носталгията.

В съвместното интервю Уинтор, вече главен директор по съдържанието на Condé Nast, споделя, че след като е научила за продължението, се е свързала със Стрийп, която я е уверила: „Всичко ще бъде наред“.

В момента Vogue активно подкрепя филма, като отразява събития, свързани с него, включително модни тоалети, литературния клуб и подкаст съдържание с бивши асистенти на Уинтор.

Разликата спрямо 2006 г. е значителна. При излизането на първия филм Уинтор и повечето модни къщи поддържат дистанция. Мерил Стрийп споделя, че тогава никой не е желал да предостави дрехи за снимките поради опасения от реакцията на реалната редакторка. Днес дизайнерката на костюми Моли Роджърс отбелязва, че модните брандове активно търсят участие, оценявайки филма като изключителна възможност за продуктово позициониране. Филмът на практика служи като реклама за марки като Dolce & Gabbana, Balenciaga, Dior и Phoebe Philo.

Тази стратегия за промяна на имиджа може да повлияе на възприятието както за измислената Миранда, така и за реалната Уинтор.

Уинтор се позиционира като човек, който приема с чувство за хумор собствената си карикатура, вместо да бъде възприемана като строг ръководител. Въпреки това, тази нова интерпретация е значително по-умерена.

Както сценаристката Алин Брош Маккена споделя, режисьорът Дейвид Франкел често е напомнял: „Филмът се казва 'Дяволът носи Prada', а не 'Не чак толкова милата дама носи Prada'“. Днес изглежда, че образът на Миранда е станал по-мек, заменяйки предишната си острота с успешен PR и корпоративни партньорства.