Археолози откриха 2300-годишни окови, разкриващи мрачна тайна за келтите

Археолози са открили пет чифта железни окови в 2300-годишно келтско селище във Франция. Това откритие предполага, че малкото селище е било посещавано от ковачи и търговци на роби, според Live Science.   

Тези „изключително редки“ окови са открити в град Алон в долината на Лоара във Франция през 2019 г., но резултатите от двугодишните разкопки са обявени на 9 юли в изявление на Френския национален институт за превантивни археологически изследвания (INRAP). Според изявлението селището в Алон е основано редом с религиозен комплекс през 3 век пр.н.е. Археолозите са открили, че специализирани занаятчии, включително ковачи, медничари, бронзовичари и калайджии, са работили в малки работилници там. По време на разкопките екипът открил голям брой висококачествени метални предмети – мечове, върхове на копия, ключове и части от конска сбруя. Но железните окови били изненада, тъй като са изключително редки за периода. Археолозите открили двоен оков за китка, оков за глезен и три други метални окови. Интересното е, че наличието на окови предполага, че Алон може да е бил център на търговията с роби в късната желязна епоха (450-50 г. пр.н.е.). „Идентифицирането на окови и оръжия предполага йерархична социална организация, състояща се от доминиращи и подчинени групи – затворници или роби“, каза Тиери Лежар, специалист по келтски металообработки.  

Какво общо имат галите с това?

Отбелязва се, че галите, свободна асоциация от келтски племена, били известни с това, че са поробвали военнопленници, осъдени и длъжници и често са били принуждавани да работят на полето. Тези мъже, жени и деца губели правата си и можели да бъдат купувани и продавани от собствениците си. Въпреки това, тъй като келтите са оставили малко исторически доказателства, малко се знае за практиката на робството в предримска Галия. Алонските окови предоставят нова представа за живота на хора, които обикновено са оставали невидими в историческите сведения. Според учените, малкият диаметър на белезниците – 6 сантиметра – предполага, че те биха могли да бъдат използвани върху жена или дете. Теглото на белезниците за глезени е надвишавало 1 килограм, което показва тежестта, която поробените хора са трябвало да носят.