Археолози откриха хляб на 5000 години в Турция: Древен пожар го е запазил до наши дни

Археолози откриха осем хляба на приблизително 5000 години в Западна Турция. Необичайната находка датира от ранната бронзова епоха, а съхраняването ѝ до наши дни се дължи на древен пожар, съобщава Arkeonews.

Хлябът е намерен при разкопки на хълма Сейитомер в провинция Кютахия. В същото помещение изследователите са открили и останки от пшеница и леща.

Археологическите проучвания на обекта се извършват от Дирекцията на музея в Кютахия.

През 2025 г. археолозите попаднали на пещ и останки от рафт, разположен покрай стената на едно от помещенията. Именно между опорите на рафта били открити осемте овъглени хляба, заедно със зърнени и бобови култури.

Според ръководителя на разкопките Севги Гюрдал, който е и директор на музея в Кютахия, рафтът вероятно е служил за съхранение на хляб и други хранителни продукти.

Пожарът, който унищожил помещението преди хилядолетия, се оказал причината храната да оцелее до днес.

Огънят предизвикал срутването на рафта и разпръснал съхраняваните продукти. Високата температура обаче овъглила хляба, като забавила процесите на разлагане и позволила останките да се запазят в земята в продължение на хиляди години.

Така съдържанието на древното помещение достигнало до съвременните археолози.

Наличието на пшеница и леща в непосредствена близост до хляба подсказва, че помещението вероятно е било използвано не само за приготвяне на храна, но и за съхранение на провизии.

Все още не е известно от какви съставки е бил приготвен древният хляб, каква е била първоначалната му форма и по какъв начин е бил изпечен.

Резултатите от лабораторните изследвания не са публично достъпни, поради което учените засега не могат да дадат окончателни отговори на тези въпроси.

Хълмът Сейитомер се намира на около 25 километра северозападно от центъра на Кютахия и е сред археологическите обекти, свидетелстващи за продължително човешко присъствие в Анатолия.

Селището датира от третото хилядолетие преди Христа. При разкопките са установени културни пластове от ранната и средната бронзова епоха, както и от ахеменидския, елинистическия и римския период.

Откритите останки от сгради дават на изследователите ценна информация за архитектурата, начина на строителство и ежедневието на хората, обитавали района през различните исторически епохи.

През 2026 г. изследователката Семра Кайгъсиз публикува в списанието за социални науки на университета „Думлупънар“ проучване, посветено на архитектурата от средната бронзова епоха и конструкцията на вратите в древното селище.

В научната работа е подчертано и значението на овъглените дървени останки, съхранени на хълма.

Откриването на хляба допълва археологическата картина, като предоставя сведения не само за жилищата на древните обитатели, но и за храната, която са приготвяли и съхранявали.

Хълмът Сейитомер се намира върху находище на кафяви въглища, свързано с дейността на топлоелектрическа централа. Именно наличието на въглищни залежи под археологическия обект налага започването на спасителни разкопки през 1989 г.

Впоследствие проучванията са извършвани от различни музейни дирекции и университета „Думлупънар“ в Кютахия.

През годините археолозите са предали над 17 000 артефакта на Дирекцията на музея в Кютахия.

Осемте древни хляба, заедно с останките от пшеница и леща, вече могат да бъдат разгледани в Археологическия и минен музей в Кютахия.

Находката представлява рядко свидетелство за хранителните навици и организацията на домакинството преди около пет хилядолетия.