Авицена: Геният на всички времена

Автор: ЕЛЕНИ СИДЕРА

 Някога, преди много години, малко след нулевата и по-точно през 980 г., в малкото селце Афшана, близо до Бухара, Иран (сега в Узбекистан), се ражда едно момче предопределено да бъде гениален учен.

    Абу Али Ибн Сина, познат повече с името Авицена, израства, като се отличава от връстниците си, защото притежава естествено влечение към света и медицината. Разсъжденията му се базират на обширни познания върху  гръцката философия, защото е страстен последовател на Аристотел.  Вярва, че ключът към разбирането на света се крие в разгадаването на основните му принципи. Стреми се да разработи система на мислене, която обхваща и обяснява всичко, от метафизиката до медицината. Ибн Сина, проявява гъвкавост и съчетава ислямската теология с гръцката философия. В работата си влага задълбочаване и обогатява разбирането си за божественият произход на човека.

    Тънкостите на метафизиката усвоява на 17 години от великия тюркски мислител Абу Наср Ал Фараби (873 г. – 950г .)  През 2020 год., в Казахстан, както и в други части по света, се е чествала  1150-годишнината на великия философ и мислител на Изтока - Наср ал Фараби. Събитието е включено в календара на паметните дати на ЮНЕСКО и се отбелязва широко на международни културни места.

След пребиваването си в различни градове с цел обогатяване на знания, Авицена се прибира в Гурган, феодално княжество на югоизточното крайбрежие на Каспийско море. Запознава се с Абу Убейдом Дзузджани. Той станал негов верен ученик и записвал всичко което Ибн Сина казвал и  откривал.

    Още на 20-годишна възраст Ибн Сина става известен като мъдър и учен човек. Представяте ли си, бил е само на 20!?...

Придворен лекар на Саманидските емири и Дейлемитските султани, най-известният и влиятелен философ-учен на средновековния ислямски свят. Автор на много научни трудове по медицина, философия, математика, астрономия, даже и минералогия! Точният брой на произведенията му не се знаят,  предполага се, че са около 456, включително 23 на персийски език. Полага огромен труд в написването на Книга на лечението и Канонът на медицината , Al-Qānūn fī al-ṭibb, създадени в периода от 1013 до 1021 г.

Фундаментален труд състоящ се от 5 тома, които за по-голяма яснота той разпределя по видове. Първата книга съдържа общи правила в медицината, описание на органи и части на тялото, начини за поддържане на здравето,  лечение на болести. Втората е за билки, извлеци и лекарства, изготвени на тяхна основа. Включена е фармакологията, като има и списък с наименованията на лекарствата по азбучен ред! Обяснява темперамента на отделните лекарства, идентифицирането им, описва ги на вкус. Третата книга, съдържа тълкуване и описание по вътрешни болести, четвъртата разглежда треските и не специфични заболявания. В петата си книга, Ибн Сина описва цитрусови билки и видове противоотрови. Броят на лекарствата представени от него в различни комбинации, достига до около шестстотин и петдесет!

    „Канонът“ е преведен от Жерар от Кремона, през XII век на латински. Титаничният труд, съдържащ около 998 страници, в продължение на няколко века служи като справочник за лекарите в Европа. Когато човек погледне изписаните страници, буквално го побиват тръпки. Буквите, подредени като мъниста будят респект, а липсата на задраскано или поправено те кара да си кажеш: що за гигантски ум е написал всичко това!?

   Ибн Сина първи описва анатомията на мускулите на човешкото око и дава нова интерпретация на механизма на зрителния процес, структурата на бикуспидалната и трикуспидалната аортна клапа на сърцето, варицела и морбили – болести, които древногръцките лекари не са познавали!   Пише подробно за захарния диабет, като седем века по-късно е преописан от английския лекар Томас Уилис (1621-1675).

    Излага хипотеза за съществуването на „животни” във водата и въздуха, чрез които се предават инфекциозните болести. През 17 век тя е потвърдена в лаборатория от холандския учен, създател на първия микроскоп, Льовенхук (1632- 1723). Как тогава, в онези прастари времена, е разбрал това?

   Опровергава мнението, че източникът на зрението е лещата, и доказва, че изображението на обектите се осигурява от ретината.

    Авицена пише за възможността за разпространение на инфекциозни болести по въздуха. Описва как се разграничава едра шарка от морбили, установява разлики между чума и холера, плеврит и пневмония. Дава клинична картина на проказа, диабет, стомашни язви и др.

    Основоположник на пулсовата диагностика, разграничава 60 разновидности на прости и 30 сложни пулса!? Съвременната наука е добавила малко към това учение, толкова точно и широко е описано всичко от него.

    Обяснява как на практика трябва да се приложат редица диагностични техники. Например методът на перкусия, тоест идентифициране на вътрешни болести чрез потупване. По-късно същият този метод е преоткрит от виенския лекар Леополд Аунбругер (1722-1809).

    След появата на книгопечатането, изданията на Канона,  съперничат на Библията по брой! Авицена не само блестящо обобщава постиженията на своите предшественици в областта на медицината, но и я обогатява със своите наблюдения и открития.

       Абу Али Ибн Сина умира през 1037 г. на 18-ти Юни в Хамадан, Иран.   Медицински авторитет в продължение на векове, определил стандартите на медицината в ислямският свят, Европа, а по-късно в цял свят. Да благодарим, че този човек е съществувал и е завещал гения си на поколенията след него!

  От мен – бъдете здрави и се усмихвайте!