Барбра Стрейсънд ще получи почетна „Златна палма" на филмовия фестивал в Кан

Американската певица, актриса и режисьорка Барбра Страйсънд ще получи почетна „Златна палма" на филмовия фестивал в Кан, предадоха осведомителните агенции, като цитираха организаторите.

„С гордост и дълбоко смирение имам щастието да се присъединя към кръга на лауреатите на почетната „Златна палма", чиято работа ме вдъхновява отдавна", казва 83-годишната Страйсънд, цитирана в съобщение.

Отличието ще ѝ бъде връчено на церемонията по закриването на фестивала, който ще се състои от 12 до 23 май.

Тази почетна награда ще се добави към вече богатата колекция на Страйсънд, която е сред малкото творци, отличени с награди за кино „Оскар" (две статуетки), за музика „Грами" (десет), за театър „Тони" (една) и за телевизия „Еми" (четири), отбелязва АФП.

„Тя е легендарен синтез между Бродуей и Холивуд, между сцената на мюзикхола и големия екран", каза директорът на фестивала Тиери Фремо.

По време на кинофестивала ще бъде връчена почетна „Златна палма" и на новозеландския режисьор Питър Джаксън - създател на трилогията "Властелинът на пръстените".

Първоначално привлечена от кариерата на актриса, Барбара Страйсънд е забелязана в кабаретата заради изключителния си глас, преди да пробие на Бродуей, припомня АФП.

За първата си роля в киното през 1968 г. във филма „Весело момиче" тя печели „Оскар" за най-добра актриса на едва 26-годишна възраст.

След това снима филми под режисурата на Джийн Кели („Хелоу, Доли!", 1969) и Винсънт Минели („Мелинда", 1970). През 1973 г. тя формира страстна двойка с Робърт Редфорд във филма „Каквито бяхме" на Сидни Полак. През 1977 г. печели втория си „Оскар" за Evergreen, оригиналната песен от филма „Роди се звезда", в който също играе главната роля.

За „Йентъл", първият ѝ филм като режисьор (но също и продуцент и сценарист), „за първи път Холивуд отпуска толкова голям бюджет за продукция на жена режисьор", припомнят от кинофестивала, цитирани от АФП. След това режисира още два филма: „Принцът на приливите" (1991) и „Огледало с две лица" (1996).