Биологични оръжия (част първа)

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Обикновена сутрин, ставате от сън, пиете кафе, следва рутинен ден в работата, вечерта е почти същата като тази вчера или преди месец - същия четвъртък. Нека така да щриховаме средностатистическия делник на средностатистическия човек. Ако погледнем отгоре хората в града, които правят това и го умножим по някакво голямо число, статистически ще се доближим до факта, че почти цялото население на нашата прекрасна и животворна планета спи, труди се като пчеличките, отглежда децата си и така тече живота.

Ритъм създаден с цел да сме в матрицата с розови очила и да се усмихваме, сладко заблудени как това е най-нормалният живот, скрива до някъде от очите ни интересни факти. Успоредно с нашето ежедневие, тече едно друго, да го наречем – тъмното. Там се намират хора, които са като нас, имат две ръце.., два крака и би трябвало да се стремят към същите цели и да имат същите мечти като нашите, но не е точно така. Занимаващи се с опасни за живота неща, които не могат да бъдат обхванати от нашия ум. Оръжия които поразяват със страшна сила, не могат да бъдат спрени или неутрализирани, присъстват в ежедневието ни незабелязано. Наричат ги – биологични оръжия. Тъмни хора създаващи тъмни сили, а приличат на нас !?

Историята на биологичната война е толкова стара, колкото историята на самата война. В древността воюващите страни са отравяли кладенци с вода, върхове на стрелите са намазвали с естествени животински токсини. Монголските нашественици капитулират населението в обсадените градове, причинявайки първата голяма епидемия от чума в Европа, а британските заселници са раздавали заразени с едра шарка одеяла на местното население, буквално за да ги ликвидират. Прозренията и трудовете за природата на инфекциозните болести, дадени на света от Луи Пастьор и Робърт Кох през 19 век се превръщат в прекрасна основа за използването на патогенни организми като биологични оръжия. От друга страна, разработването им не изисква непременно да лежи на генното инженерство. Вариола, чума и антракс са достатъчно смъртоносни и в естествените си състояния. Революцията в биотехнологиите както и умишлената специфична промяна на генетичния материал в организмите, води до повишен риск от биологична война. Виждаме и чуваме как иновациите навлезли в медицината и фармацевтиката по естествен начин осезателно вдигат все повече нивото на познанията. А ние, хората от нормалния живот и капчица представа нямаме докато спим какво се случва, някъде там.  Факт е, че днес почти всички страни имат технологичния потенциал за безопасно производство (нека го наречем така) на патогенни микроорганизми.

Официално известната - „Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на бактериологични (биологични) и токсични оръжия и тяхното унищожаване“, е договорена на конференцията на Комитета по разоръжаване в Женева, Швейцария. Открита за подписване на 10 април 1972 г., и влиза в сила на 26 март 1975 г.  И така, забраната от международен договор съществува, но кой следи  дали някой проверява за нарушения? Или това умишлено си намира начина да излезе от светлината на прожекторите и така да се развива необезпокоявано, на тъмно…?

Подполковник Джоел О. Алмосара е заместник-директор на USAF Counterproliferation - Център, Максуел AFB, AL. Автор е на публикация, докато е бил студент във Air War College, където получава магистърска степен по стратегически изследвания. Преди това подполковник Алмосара е командвал 374-та ескадрила за аерокосмическа медицина и е работил  като изпълнителен директор на Корпуса за биомедицински науки за 374-та медицинска група, Yokota AB, Япония.

През 2010 год. в обширна статия написана от него - БИОТЕХНОЛОГИЯ: ПАТОГЕНИ ПО ГЕННО ИНЖЕНЕРСТВО, Подполковник Джоел Алмосара, BSC, USAF, излага мнение и множество факти по темата.

„Тенденциите в развитието на биологичните науки показват, че има множество възможности относно изучаването на микроорганизмите и приложимостта им при създаването на биологичен боен агент. Както историческите, така и последните събития показват потенциално опустошителния ефект от използването на биологичните бойни агенти и ужаса, който те предизвикват сред населението. Дори по-тревожно е, че технологичният напредък в областта на биологичните науки ще доведе до тяхното трансформиране в нова класификация на генетично модифицирани патогени, което води до катастрофални последици. Точно както 20 век беше „векът на химията и физиката“, 21 век ще се прояви като „век на биологията“.

Нации, групи и индивиди, които имат ресурси, способности и знания за разработване на тази технология през 2035 г. ще има глобално предимство в надпреварата във въоръжаването”.     

Следва продължение – факти от близкото минало и от близкото бъдеще….