Биологични оръжия (част втора)

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Чували ли сте за така нареченото – генно снаждане - gene splicing? Термин обясняващ процес чрез който, ДНК на даден организъм се изрязва и на неговото място се вмъква ген, от друг организъм. (Дали това са имали предвид създателите на поредицата за Спайдърмен..?)

Различни насоки в науката и индустрията ползват генното снаждане с обяснението, че то позволява на едноклетъчни организми да произвеждат полезни продукти, като е посочен пример с човешкия инсулин. Чрез рекомбинантни ДНК техники са създадени бактерии, които са способни да синтезират човешки растежен хормон, алфа интерферон, ваксина срещу хепатит В и други медицински полезни вещества. Информации сочат, че сплайсингът се прилага и за създаване на генетично модифицирани организми. През 21-ви век напредъка в разработването на инструменти за редактиране на гени, показа нова червена светеща точка в дългогодишните дискусии относно етичните и социални последици около генното инженерство.  А именно, прилагането на генно редактиране при хората повдигна значителни етични опасения, особено по отношение на потенциалната му употреба за промяна на черти като интелигентност и красота, най-невинното и приятното. Други умове, по-практични и по-тъмни, се опитват да използват генното редактиране, за да променят ДНК  в човешката сперма. Това дава зелена светлина на редактираните гени да бъдат предадени на следващите поколения, логично следствие и явна цел!  Въздействието на тази корекция върху човешката генетика на почти всички е ясно, че крие множество неизвестни и се търсят разпоредби, които да ръководи употребата му.

В глобалната мрежа намирам следния текст - Снаждането е междинна стъпка в процеса, когато нашите гени се декодират в протеини, които са работните коне на клетката. В този процес ДНК на нашите гени се транскрибира в „информационна“ РНК, молекула, подобна на ДНК, която служи като план за конструиране на протеини.

29.09.2019г.

Въпросното снаждане или - сплайсингът на гени доминира в прегледа на Пакта за оръжията: „Страховете от военните приложения на биотехнологиите накараха страните, подписали Конвенцията за биологичните оръжия, да засилят процедурите си за проверка.“

През 2001г., Комитетът на Националния изследователски съвет (САЩ), публикува материал свързан с възможностите в биотехнологиите за бъдещи армейски приложения. Докладът казва, че ще се използват  организми или тъкани, клетки или молекулярни компоненти, получени от живи същества, за да се въздейства върху живи същества.

През Август 2020г. в официален сайт се публикува статия базирана на  научен труд, свързана със създадени патогени и неестествени биологични оръжия: Бъдещата заплаха на синтетичната биология.

Автори са – Дж. Кенет Уикисър, Кевин Дж. О’донова, Майкъл Вашингтон, Стивън  Хъмел, Ф. Джон Бърпо. Категорията в която са поместени е – Иновации и технологии / Оръжия за масово поражение.

Ето част от резюмето:

„Последните разработки в биохимията, генетиката и молекулярната биология направиха възможно конструирането на живи организми. Въпреки че тези разработки предлагат ефективни и ефикасни средства за лечение на болести, увеличаване на производството на храна и подобряване на качеството на живот на много хора, те могат също да бъдат използвани от държавни и недържавни участници за разработване на инженерни биологични оръжия.“

Линк към статията - https://ctc.westpoint.edu/engineered-pathogens-and-unnatural-biological-weapons-the-future-threat-of-synthetic-biology/

Нивата на патогените които застрашават живота са в три основни групи.  В първата са агенти с висок приоритет, включва организми представляващи  риск за националната сигурност на всяка една държава. Може лесно да се разпространяват и предават от човек на човек, водят до високи нива на летален изход. Част от тях са - Антракс (Bacillus anthracis), Ботулизъм (Clostridium / ботулинов токсин), Чума (Yersinia pestis), Едра шарка (variola major), Туларемия (Francisella tularensis), Филовируси (Ебола, Марбург) и още други настръхващи мозъка от ужас заболявания.

Втората група включва умерено лесни за разпространение, които са със  средни нива на заболеваемост и ниски нива на смъртност.  Част от тях  - Бруцелоза (вид Brucella), Епсилон токсин от Clostridium perfringens, видове Salmonella, Escherichia coli, Shigella, Сап (Burkholderia mallei) и други.

Третата група е с включени патогени, които лесно се отглеждат в контролирана среда,(а колко ли е контролирана тя…)разпространяват се лесно и с потенциал за високи нива на заболеваемост и смъртност. Примери са инфекциозни заболявания, като Нипа и Хантавируси.

Какво да мисли човек, отговор няма! Кога стана така че се превърнахме в заплаха за самите себе си, защо и кой допусна всичко това?

Английският държавник и политически философ, Едмънд Бърк казва така –  „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо.“

Ние, добрите хора, нищо ли няма да направим?...