Днес ще стане ясно кой ще спечели Нобеловата награда за литература, а един от фаворитите е Георги Господинов

Големият международен пробив за българския писател идва през 2023 година, когато „Времеубежище“ печели Международната награда „Букър“

Българският писател Георги Господинов е сред имената, посочени като възможни носители на Нобеловата награда за литература за 2026 година в публикация на авторитетния германски вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Отличието ще бъде обявено днес в Стокхолм.

В обширен материал, посветен на очакванията преди обявяването на лауреата, германското издание разглежда творчеството на писатели от различни държави и литературни традиции, които биха могли да привлекат вниманието на Шведската академия.

Специален акцент е поставен върху авторите, които творят на езици с по-ограничено международно присъствие, както и върху литературата, изследваща обществените промени, личната памет, автобиографичните преживявания и политическите процеси.

Сред обсъжданите имена е и това на Георги Господинов, чието творчество получи широко международно признание през последните години.

Големият международен пробив за Господинов идва през 2023 година, когато „Времеубежище“ печели Международната награда „Букър“.

Именно международното признание, популярността на книгите му и отличията през последните години превръщат Георги Господинов в едно от имената, които се споменават сред възможните кандидати за Нобеловата награда за литература.

Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове в съвременната международна литература, пише изданието. Роден през 1968 г. в Ямбол и живеещ днес в София, той пресъздава Европа във всичките й настроения с поетична сила и меланхолична ирония. Творчеството му е проницателно, експериментаторско и многообразно и включва проза и поезия, както и оперни либрета и сценарии. В него неизменно се открива великолепният разказвач, изпълнен с идеи, абсурдни моменти и отчаяна жизнерадост. Срещаме експерт по залезите, който се подготвя за последната космическа завеса, или баща, който в търсене на дъщеря си върви пеша през разпадащ се свят, в който вече няма никакви превозни средства.

Още ранните му произведения, всички преведени на немски от Александър Зицман, като „Физика на тъгата“ (2014) и „8 минути и 19 секунди“ (2016), събират повествователни миниатюри и скици, които се движат през времето и насочват поглед както към комунистическото минало на България, така и към разпадането на стария ред и промените след 1989 година.

Най-значимият му роман „Времеубежище“ (2022), удостоен наред с други отличия с Международната награда „Букър“, е зашеметяваща фантазия. Действието се развива в клиника в Цюрих за хора с деменция, чиито стаи са оформени по подобие на различни десетилетия от XX век.

В интериори със специфични аромати и вещи от отминали епохи пациентите, чиито спомени избледняват, трябва да намерят утеха. Тези убежища на времето обаче са едновременно благословия и проклятие. Европа в романа постепенно е обзета от мания по миналото. Скоро не само болните, но и цели държави започват да се интересуват от връщането назад във времето. Невъзможността да се постигне съгласие за общо бъдеще, докато всички търсят спасение във вчерашния ден, превръща „Времеубежище“ във въздействаща алегория на настоящето. Миналото залива романа като цунами - италианците искат да се върнат в 60-те години, а западногерманците в 80-те, завършили с падането на Берлинската стена.

Липсата на бъдеще разкрива при Господинов гигантски резервоар от носталгия. Последната му книга „Градинарят и смъртта“ (2025) поема в съвсем различна, изненадващо интимна посока. Тя съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за поколение, останало встрани от живота. И това гранично преживяване е описано от него проницателно, но същевременно нежно и почти смирено. Във всички тези произведения Господинов се вглежда в миналото, за да улови нервите на настоящето. Това е голяма литература. Тя несъмнено заслужава Нобеловата награда, отбелязват от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Освен българския писател германският вестник посочва още шестима възможни претенденти за престижното отличие. Сред тях са австралийският автор Джералд Мърнейн, френският писател Мишел Уелбек, известен с провокативните си произведения и обществените полемики около тях, както и Людмила Улицка - една от утвърдените фигури в съвременната руска литература и открит критик на Кремъл.

Включването на Господинов сред обсъжданите кандидати отново насочва международното внимание към българската литература в навечерието на едно от най-престижните литературни отличия в света.

Официалното решение за носителя на Нобеловата награда за литература се взема от Шведската академия.