Добре дошли в трудния за живеене свят на хората, страдащи от Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Чистене, чистене и пак чистене... до припадък и после отново, подреждане на гардероба и пак подреждане, но този път малко по-вляво та да е вече идеално! А дали заключих вратата, ще се върна да проверя – и така три пъти….

Добре дошли в трудния за живеене свят на хората, страдащи от така нареченото – Обсесивно-компулсивно разстройство или казано на разбираем език – завладяващо-натрапчиво разстройство.

Какво значи тази диагноза за да си обясним – що е то ОКР ?

Обсесия е състояние при което, изпитваме много силно завладяваща заинтересованост към нещо, залива ни натрапчив интерес към действие или състояние, което е неподвластно на волевия контрол. Можем да допълним и с още едно пояснение – паразитно чувство или поведенческо отклонение, на което поради някаква причина е позволено да определя мислите и ръководи живота.  Компулсия е повтарящо се действие, без да бъде обмислено дали се налага да го извършим, необходимо ли е или не, просто го правим на автопилот.

Случващото се може да засегне много различни части от ежедневието – често миене на ръце, преброяване на нещата в дамската чанта, заключена ли е вратата, невъзможност да изхвърлим стари и непотребни вещи, както и много други, за които няма да ни стигне място да ги изредим.

От къде идва, как се отключва?

Медицината все още вдига рамене, когато трябва да се отговори категорично на този въпрос.  Образните изследвания показват разлики във фронталната кора на главният мозък, както и в субкортикалните (подкоровите) му структури.  Психиатри и психолози са на мнение, че има нарушение на работния процес в структурата на мозъка, наречена Лимбична нервна система. Емоцията е двигателя на появяващото се обсесивно разстройство, а самата тя е продукт вследствие на много сложно взаимодействие, между отделните неврони съставящи общата цялост на въпросната нервна система. Резултатът е нарушаване на способността за контрол на поведението и емоционалните реакции.

Има медицински твърдения за това, че разстройството има генетична основа в случаите на роднини от първа линия диагностицирани с ОКР. От друга страна рисковите фактори са доста пъстра палитра, преболедуване на хорея на Хънтингтън, енцефалит летаргика (енцефалит на фон Економо), болест на Паркинсон, разстройство на Турет, шизофрения, хорея на Сиденхам, някои епилепсии, мозъчни регионални травми, исхемия, тумори и др.

Маниакалната страна на поведението показва страх от загуба на контрол над собственото поведение, страх от микроби, замърсяване, забравяне, загуба, неправилна  подредба на предмети, непреодолимо желание за симетрия и идеален ред…

Интересен и алтернативен поглед е твърдението, че има група от хора (и то предимно жени), при които ОКР идва тихо и незабелязано вследствие начина на живот. Идеалният пример е прословутото чувство за контрол над действията и живота хората, на които най-много държим.  Буди интерес  фактът, че в някои от случаите, обсесията е осъзната, приета и става добре дошла в живота, без да и се противим.

Годините, в които вършим едно и също действие, примерно – събиране на разхвърляните чорапи по земята,  ни приучва да го автоматизираме. Така в мозъка се създава „заучен път” – невронна магистрала, която ни засмуква в повторения, за което не хабим енергия, защото всичко ни е познато. Медиците изследвали това странно „съжителство“ между пациент и диагноза, твърдят, че обсесията се превръща в предизвикателство за притежателя си, като го мотивира хем да се справя с него, като го контролира успешно, хем да не иска да се разделя със страданието си от осъзнато притеснение да не се появи друго, заместващо „доброто старо зло“. Много от хората с ОКР знаят или подозират, че техните обсесивни мисли не са реалистични, но волевото отказване от тях струва огромни усиля.

Видове обсесивни разстройства – депресивни, панически, хранителни, шизофренни, фобиите спадат тук (като най-известните са около стотина, най-странните са десет и т.н) и какви ли още не....

Как да ги лекуваме ? Симптоматично и спрямо задълбочения епизод, в който се намира пациента. За съжаление, пълното излекуване е възможно само ако не е тежко състоянието.  Приемане на антидепресивни препарати, както и специализирани селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI).

Успешно се прилага Когнитивно-поведенческа терапия, която е базирана на основата на разговор.  Помага на хората да разпознават неверните, неправилни начини на мислене, което дава ясна преценка на ситуациите. Помага на хората да се научат да поставят под съмнение негативни мисли, да определят реално как те влияят на техните чувства и действия и да променят  моделите на поведение. Конгитивно-поведенческата терапия се счита за „златен стандарт“ в психотерапията за много хора. Работи най-добре, когато се сведе до индивидуален подход.

Ако си помагате с медикаментозна терапия, не прекратявайте процеса, без първо да обсъдите с лекаря си. Внезапното им спиране може да доведе до влошаване, както и други потенциално опасни ефекти.

В дъното на целия този омагьосан кръг трябва да знаем, че е необходимо да се доверим на специалист и трябва да разговаряме за всичко, което ни притеснява, дори да няма връзка с реалния ни проблем.  Успешният екип Лекар – Пациент, винаги върви с една крачка пред заболяването и може да победи в битката за надмощие над нашия ум, емоции и поведение.