Дзукеро празнува 70-годишния си юбилей

Емблематичният италиански изпълнител отбелязва своята годишнина с поредица от 12 концерта на „Арена ди Верона“

Един от любимите световни изпълнители, иконата на италианския рок блус Дзукеро, празнува днес 70-годишния си юбилей. Той отбелязва своята годишнина по грандиозен начин, а именно с поредица от 12 концерта на „Арена ди Верона“ от 16 до 28 септември, включително и тази вечер, превръщайки древноримския амфитеатър в свой дом.

Тази вечер на сцената във Верона, на връх рождения му ден, ще бъде не само интригуващо актуално събитие, но същевременно и поглед назад към една забележителна кариера, отбелязва австрийската информационна агенция АПА в материал, посветен на юбилея на рок звездата.

Дзукеро е известен със свободния си дух, превъплътен в един от хитовете му – „Partigiano Reggiano“.

Всички големи медии в Италия днес се надпреварват да поздравяват звездата. RAI News представя емблематичния музикант с изключително оригиналната му мисъл: „Музиката е като секса: винаги трябва да експериментираш с нови позиции.“

Той е роден в селището Ронкочези, област Емилия Романя, Северна Италия, а истинското му име е Аделмо Форначиари. Артистичният му псевдонимДзукероизобщо не е случаен, но има две версии за неговия произход.

Според една от тях той го дължи на своя учителка от началното училище, която го нарекла „сладък като захар“ (на италиански: zucchero). Според друга версия псевдонимът на бъдещата световна звезда се ражда благодарение на баба му Диаманте, която го наричала така.

Ето защоедноименната песен, свързана с нея, е един от многобройните му световноизвестни хитове.

В интервю за RAI Дзукеро споделя откъде тръгва силата на творчеството му: „Обиколил съм света, но моят корен, моят произход ми дадоха много. От тях произлизат моята музика и текстове и това, което съм: повече стойност, по-малко показност. Това е моят селски корен.“

Дзукеро може да се похвали със своите 60 милиона продадени албума, с концертите си в Хавана, Кремъл и по целия свят, както и с дуетите си с други големи изпълнители от различни жанрове.

Интересно е, че талантливият италианец е първият западен артист, който изнася концерт в Кремъл след падането на Берлинската стена, който се предава през 1990 година на живо из цяла Европа, и е единственият италианец, участвал в ново издание на легендарния фестивал Удсток през 1994 година.

Незабравимо е участието му на събитието Pavarotti & Friends през 1992 година заедно с италианската оперна легенда Лучано Павароти. Този благотворителен концерт, който за първи път съчетава поп и опера, е излъчван на живо по целия свят и се провежда всяка година в продължение на десетилетие.

Дзукеро е гостувал вече пет пъти на българска сцена, като първият му концерт у нас е още през 2002 година.

Като дете Аделмо започва да свири на първите си инструменти, пее в хор и открива любовта си към американския соул и блус, а като тийнейджър става член на тосканската група Le Nuove Luci. След като оригиналният певец изненадващо напуска състава, Дзукеро поема ролята му – неочаквано и за самия него, както разказват журналистите от специализирания немски портал за кино и музика Mucke und Mehr.

Първите му собствени песни отвеждат Дзукеро през 1981 година на фестивала Кастрокаро, където той печели надпреварата с песента Canto Te, а по-късно и на прочутия фестивал „Сан Ремо“. Дебютният му албум Un po’ di Zucchero не постига успех, но Дзукеро започва да включва повече блус елементи в музиката си, работи с Randy Jackson Band и се завръща на „Сан Ремо“ през 1985 г. с песента Donne. Макар че заема едва 14-о място, изпълнението се превръща в голям радиохит и проправя пътя му към бъдещи успехи. През 1991 г. Дзукеро записва песента Senza Una Donna с Пол Йънг. Сингълът оглавява класациите в почти всички европейски страни и Съединените щати и се превръща в първият от глобалните хитове на музиканта.

Дзукеро, чиято музика се отличава със забележителния микс от блус и рок на италиански език и с неподражаемия глас на изпълнителя, преживява по това време тежък период в личен план. След раздялата със съпругата си музикантът изпада в дълбока депресия. Той успява постепенно да се възстанови, едва след като променя обстановката и започва да живее близо до морето. Тогава отново се връща към писането на песни. Мрачният албум Miserere (1992), създаден в сътрудничество с Павароти и Боно от U2, е свидетелство за тази тъмна фаза от живота му и за първите крачки обратно към светлината. Имението Lunisiana Soul в тосканското градче Понтремоли, с красивата си природа и спокойствието, е описано от Дзукеро като мястото, което спасява живота му. Именно там по-късно той създава първо албума „Spirito DiVino“ (1995), а след това и много друга нова музика, отбелязва БТА.

Хуманитарната дейност на Дзукеро също е достойна за отбелязване. Музикантът е участвал в концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, изнасял е изпълнение на трибюта за Фреди Меркюри (1992), подкрепил е инициативата Net Aid на Боно в Ню Йорк (1999), както и две издания на фондация Rainforest на Стинг.

Името на италианския музикант се свързва и с редица емблематични сътрудничества със световноизвестни звезди като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen, както и редица други изпълнители. Сред върховете на неговата кариера се открояват концертът в лондонската Royal Albert Hall през 2004 г. с Ерик Клептън, Брайън Мей и Павароти, номинацията му за „Грами“ през 2007 г., както и концертът в Хавана през 2012 г., който със своите над 80 000 зрители се счита за един от най-големите концерти на чуждестранен артист в Куба, допълва още АПА.

Неговата музика е като голямата любов, докосвайки се до нея, завинаги остава в сърцето ти!

Не можем да не отбележим и съдържателните музикални послания, които присъстват във всяка една негова песен. Хитове като „Donne“, „Spirito DiVino“, „Chokabach“, „Baila Morena“, „Fly“, „Senza una donna”, “Diamante”са се превърнали във вечна класика за поколения почитатели.

По случай 70-годишнината му RAI 3 ще излъчи специален материал с паметния концерт на Дзукеро в Неапол от 1997 година.