Емил Стойчев на 90: Магьосникът на българската живопис

Днес България чества 90-годишнината на Емил Стойчев – художникът, когото без преувеличение можем да наречем най-големия сред най-големите. В продължение на седем десетилетия неговото изкуство преминава отвъд времето, границите и конюнктурата, за да се утвърди като един от най-влиятелните и разпознаваеми художествени почерци не само у нас, но и на международната сцена.

Роден на 26 юни 1935 г. в София, в семейство със зографски и резбарски корени от стария македонски Кукуш, Емил Стойчев израства със съзнанието за непрекъснатото присъствие на изкуството като съдба. Още в младостта си поема по пътя на живописта, но не по утъпканите пътеки на академичните канони – а с упоритата решителност на творец, който предпочита търсенето пред удобството. В края на 50-те започва като театрален художник, а първата му изложба през 60-те е скоропостижно свалена – не поради слабости, а поради политическа неудобност. Това, което властта се опитва да скрие, критиката – в лицето на Богомил Райнов – прозорливо разпознава: почти всички платна са изкупени, и така започва една легенда.

Емил Стойчев отказва да бъде част от системата – отказва дори предложението да влезе в Художествената академия без изпит. И вместо да се подчинява на правила, той създава свои. През годините реализира десетки самостоятелни изложби в България, Франция, Германия, Япония, САЩ, Белгия и други страни, а негови картини се намират в колекциите на най-престижните галерии и частни сбирки в Европа, Америка и Азия.

Творчеството му е сравнявано с това на Пикасо, Гоя, Танги, Миро – и неслучайно. Стойчев не копира, а създава свой собствен художествен език, в който реалността се разтваря в сънища, притчи и философски ребуси. Неговите картини са напрегнати, експресивни, понякога тъмни, друг път омайващо лирични – но винаги дълбоки. Те не се "гледат", те се преживяват.

След 1991 г. Стойчев избира да живее между София и Париж – единствен български художник, включен в каталога на прочутата аукционна къща „Друо“, където неговата картина „Дневник от лятото“ съжителства с творби на Моне, Пикасо, Шагал и Матис. В сърцето на френската столица, на „Шан-з-Елизе“ и в двореца „Багател“, парижани и гости на града се редят пред изложбите му, а самият Жак Ширак го кани за участие – признание, каквото малцина чужденци са получавали.

Творческият му път е увенчан с най-високите отличия – два пъти лауреат на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“, носител на „Захари Зограф“, на „Стара планина“ – I степен, „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „Златен Езоп“, „Наградата на София“, признания от биеналета във Франция и Полша, както и званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия.

През 2024 г. Стойчев отбеляза юбилея си с голяма ретроспективна изложба в София – събитие, което за пореден път напомни, че той не просто присъства в българското изкуство, а го въплъщава. Картините му са време и пространство едновременно – тишина и буря, символ и разказ. Единственото, което не може да бъде казано за тях, е че са безразлични.

Днес, когато Емил Стойчев навършва 90 години, ние не просто отбелязваме личен юбилей. Отбелязваме живота на човек, който е изрисувал не само своето време, но и нашата колективна чувствителност. Човек, който не се продаде на никого и не се отказа от себе си. Единственият, който със самобитен български глас успя да заговори на езика на световното изкуство – и то го чу.

Честит юбилей, Маестро! България Ви благодари.