Емили Кларк на 40: Преживя два мозъчни аневризми и остана в историята на съвременната киноиндустрия като "майката на драконите"

"Ще ви кажа истината за наградите "Еми", подхваща Емилия Кларк с весел тон и започва да разказва за поредица от дребни, но доста неприятни инциденти, които я сполетяват по време на церемонията през 2026 г., пред изданието Marie Claire.

"Вървя по червения килим и токът ми се закача за подгъва на роклята и го раздира. Вече закъсняваме. Моят пиар трябва да я закрепи с безопасна игла. После се порязах на едно от мънистата на чантата си, а една жена ме спира и ми казва: "Знаеш ли, че имаш кръв по роклята си?!" Секунди преди да изляза на сцената, си казвам: "Само ще изтичам до тоалетната." Отидох и тогава ми дойде цикълът. Нямах нищо със себе си, изобщо не го очаквах! Казах си: "Ел Фанинг, имаш ли тампон?"

Докато други знаменитости вероятно биха предпочели да премълчат подобна случка, Кларк няма търпение да я сподели. Самата тя обича да чете интервюта, в които любимите ѝ звезди говорят откровено и без излишни преструвки.

Родена в Лондон на 23 октомври 1986 г., Емилия Кларк открива любовта си към актьорството още като дете, когато баща ѝ, който работи като звукорежисьор в театъра, я води на представления. След като завършва актьорско майсторство, тя получава първите си малки роли, но истинският ѝ пробив идва през 2011 г. с образа на Денерис Таргариен в "Игра на тронове". Ролята на Майката на драконите я превръща в световна звезда и отваря пред нея вратите към големи филмови продукции като "Терминатор: Генисис" и "Соло: История от Междузвездни войни". Зад успеха обаче се крие и лична история, белязана от тежки здравословни изпитания и загуба. След като преди дни навърши 40 години, актрисата говори за преживяното с откровеност и чувство за хумор, без да се преструва, че е намерила отговор на всичко.

"Ето защо се опитвам да бъда възможно най-честна. Говоря от името на онова свое "аз", което чете статията", обяснява тя с усмивка.

Историята от наградите "Еми" показва, че актрисата постепенно се научава да приема непредвидените обрати с чувство за хумор, дори когато предварително се е тревожила с дни за предстоящо събитие.

"В нощта преди него, а понякога и две седмици по-рано, наистина се паникьосвам. Но после всичко това се случва и аз се оказвам напълно добре. Хуморът е като лекарство. Оправя всичко. Всичко."

В кариерата на Кларк комедията и драмата отдавна вървят ръка за ръка. Зрителите я познават както от романтични истории като "Аз преди теб" "Последната Коледа", така и от по-нови проекти, сред които шпионският сериал Ponies. Изглежда обаче, че чувството за хумор ѝ помага не само пред камерата, но и в личния живот.

"Това е целта ми за следващото десетилетие: да приемам нещата по-леко. Но за да намираш смешното в тях, се изисква сила. Наистина се изисква сила", казва тя.

През 2011 г., малко след снимките на първия сезон на "Игра на тронове", Кларк преживява първия от двата животозастрашаващи мозъчни кръвоизлива. По онова време тя е едва в началото на кариерата си и тепърва се превръща в световноизвестната Денерис Таргариен, позната на милиони зрители като Майката на драконите.

"Първият сезон приключи около Коледа, а през февруари вече бях в болницата с мозъчен кръвоизлив. Така че първото ми медийно турне премина под въздействието на морфин", разказва тя.

През 2013 г. преживява втори кръвоизлив. След това идва и смъртта на баща ѝ, която я разтърсва из основи.

"Втория път си казах: "Това е наистина, наистина, наистина, наистина трудно." А после баща ми почина и това напълно ме съсипа."

Кларк смята, че е прекарала близо десетилетие в състояние на шок. Докато снима "Игра на тронове", тя не си позволява да се вглежда в себе си или да осмисля преживяното.

"Нямах никакво любопитство към себе си, към това, през което преминавах, към нищо. Просто бях в шок. Бях замръзнала в продължение на десет години."

Емилия Кларк участва в един от най-мащабните и внимателно следени сериали на своето време, става световна звезда и едновременно с това се опитва да се справи с преживявания, които биха разтърсили всеки.

Когато "Игра на тронове" приключва през 2019 г., потисканите чувства започват да излизат на повърхността. Пандемията от COVID-19 допълнително усложнява този период.

"Всички тези чувства ме заляха и ме превзеха. А после дойде COVID."

Излиза ли е по-силна от всичко това? Отговорът ѝ е категоричен.

"О, по дяволите, да. Благодарна съм за всичко това. Когато мине време след болката, получаваш суперсила. И тази суперсила е емпатията."

 

Кларк разказва, че лесно установява връзка с хора, преживели мозъчни травми или загуба на близък. Тя се научава и по-смело да изразява мнението си, дори когато разговорът е неудобен. Макар да признава, че по природа избягва конфликтите, вече е готова да назове проблема, вместо да се преструва, че не съществува.

"Толкова е страшно да се оставиш изцяло на емоциите си, а това невинаги е уместно. Аз съм човек, който много се стреми да избягва конфликтите, но ако има проблем, който трябва да бъде обсъден, просто ще го кажа: "Съжалявам, момчета, трябва да поговорим за това сега."

Този подход променя и отношението ѝ към работата. Кларк вече е по-внимателна в избора на проекти и се опитва да съсредоточи усилията си върху нещата, които действително може да контролира.

"Можеш да се опитваш да изградиш някаква стратегия, но хората виждат само крайния резултат. Освен ако не си Мерил Стрийп, нямаш почти никакъв контрол върху това", казва тя с повдигане на рамене.

Понякога реалността на снимачната площадка се оказва различна от очакваното, но ангажиментът вече е поет.

"Можеш да се съгласиш да участваш в проект и три седмици след началото на снимките да си кажеш: "Това изобщо не е онова, за което се съгласих." Но вече си поел ангажимент и не можеш просто да се обърнеш и да си тръгнеш."

Кларк се влюбва в актьорството още като дете. Първите ѝ екранни изяви са още в началото на кариерата ѝ. Постепенно обаче тя осъзнава, че желанието да се възползва от всяка възможност не е достатъчно основание да приеме дадена роля.

"Мисля, че през първите десет години от кариерата ми, с изключение на "Игра на тронове", просто казвах "да" на всичко, защото не знаех, че мога да кажа "не". Сега подхождам много по-внимателно към изборите си и към хората, с които работя. Искам да ми се ходи на работа, а според мен това е възможно, когато се чувствам добре с хората около себе си."

Тази нагласа стои зад следващата ѝ стъпка: завръщането към театъра. Когато говори за работата си по Plenty в лондонския Национален театър, лицето ѝ се озарява.

"Да стъпя на сцената на Националния театър, да работя с режисьора Ричард Еър по пиеса на Дейвид Хеър... Просто съм на седмото небе!"

Кларк се наслаждава и на снимките на романтичната драма Next Life, в която играе Айви, амбициозна певица от лондонската джаз сцена. Филмът проследява две възможни посоки в живота ѝ: в едната тя започва връзка с музикант, изигран от Едгар Рамирес, а в другата се събира отново с бившия си партньор, в чиято роля е Джак Фартинг.

За актрисата музикалната среда е особено привлекателна, тъй като самата тя пее джаз като по-млада.

"Веднага си казах: "Да!"

Героинята ѝ е забавна и самоиронична, а Кларк открива в нея много от собствената си същност. Когато гледа готовия филм, реакцията ѝ е съвсем спонтанна: "Това съм аз!"

Тя вече познава и харесва режисьора Дрейк Доремус, което допринася за усещането, че е на точното място.

"Това беше най-щастливият период в живота ми. Не се шегувам. Бяхме в Лондон, беше Коледа и всичко беше просто рай. Намерих си истински, верни приятели."

Извън работата Кларк води дневник, като описва този навик с типичната си самоирония: "Просто си говоря сама, преди да заспя."

Тя също така избягва социалните мрежи, защото усеща колко бързо могат да повлияят на настроението ѝ.

"Публикувам нещо и изчезвам. Изобщо не използвам Instagram, защото само за 30 секунди започвам да се чувствам нещастна."

Вместо да прекарва времето си в сравнения с другите, Кларк предпочита истинските лични връзки.

"Алгоритъмът няма да те стопли през нощта. Няма да ти помогне да осъществиш най-смелите си мечти. Няма да те разсмее. Няма да те подкрепи."

Тя е убедена, че очакванията към външния вид са станали абсурдни както за жените, така и за мъжете.

"Искате да изглеждаме еднакво? Да бъдем население от хора с еднакви лица и тела? Хайде де, ние сме хора! Ние се променяме."

Според нея обаче жените продължават да бъдат критикувани по-строго от мъжете. А въпросът какво се случва с актрисите, когато навлязат в 50-те и 60-те си години, продължава да я тревожи.

"Опитвам се да разбера как да не обвързвам собствената си стойност с очакванията и мненията на другите. Това е наистина трудно. Ключът към пълното нещастие е сравнението. Не твърдя, че никога не се сравнявам с другите, но се опитвам да се уловя в този момент и да намеря сила в това, което съм."