Голямата питанка: Секцио или естествено раждане

Втората част от живота на Калина и Найден – след сватбата, на бял свят ще се появи Никола!

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Вече се знаеше от всички – роднини, роднините на роднините, леля Керана от село знаеше, приятелите Елизабет и Станката също, кака Дочка от шестия етаж /на която очите светнаха/, ще се ражда тези дни Никола!

Калина и Найден очакваха най-светлото събитие и тичаха по магазините. Уж нямаше да пазаруват ама какво стана та се поувлякоха. Стаята на бебето беше вече леко препълнена със сини дрешки, сини шишенца, сини играчки, сини чорапки, синьо до синьо, ама пък щастие в изобиле.

Калина се беше полуизлегнала /че коремчето и пречечеше/ на дивана с качени крака на табуретката и си мислеше – дали да ражда естествено или да си посочи дата, в която да се организира великото събитие? Нямаше време, трябва да реши до утре. Една нейна дружка и каза, че можело, пък и щяла да си спести мъките.

Елизабет като разбра какво я съветват, почти я анатемоса, повиши тон, та чак и се скара – ти добре ли си?!  Няма нищо по нормално от това да родиш по естествен начин, когато нямаш здравословна причина! Найден и каза, че много иска и двамата с детето да са добре, да няма риск за никой и е по-скоро за естествено раждане, но ако тя реши..., е айде де – какво да реши? Разбира се, беше чела много неща, направи и голямо впечатление, че при естествено раждане, хормона Окситоцин  е този който създава връзката между майката и детето. Също знаеше, че той лежи в основата на влюбването, но май висшият му пилотаж и основната му роля е да пусне бебчето в света създавайки неотменимата, великата връзка - майка и дете.

Какво става всъщност? Как, откакто свят светува, раждането следва велик естествен природен закон и при животни и при хора, а ние се опитваме да вървим срещу него? Защо се противопоставяме с емоционални или егоистични причини, като мислим, че можем да ръководим всичко и по всяко време?   

Нашите тела са отлична биологична система, на която е дадена властта да се справя с много критични ситуации, но кой да повярва?

Окситоцинът е пептиден хормон,  произвежда се в хипоталамуса и се освобождава от задния дял на хипофизата.  Доказано присъства при животните от хилядолетия, при хората в началото на 50-те години на миналия век, американският биохимик Винсент дю Виньо е определил неговата молекулярна структура.

Основна роля има в поведението,  социални връзки, възпроизводството.  Отделя се в големи количества по време на раждане, грижи се да го улесни. Майчините нива на окситоцин се повишават постепенно по време на бременност. Това от своя страна пък е отговор на повишените нива на естроген, който увеличава броя, функцията и свързването на маточните рецептори за окситоцин в подготовката за раждане. Погледнете каква връзка има във всеки детайл!?

Когато раждането започне, хипофизата освобождава на импулси окситоцин. Те се увеличават по честота, продължителност и амплитуда, стигайки максимална честота от три импулса за десет минути! Освобождаването на окситоцин също се насърчава допълнително по време на раждането чрез  рефлекса на Фъргюсън, цикъл на обратна връзка, който се стимулира от натиска на главата на бебето върху шийката на матката, причинено от контракции на матката. И ако това не е съвършенство…!

Впоследствие по време кърмене сигурно повечето майки са усетили маточни контракции когато кърмят децата си. Точно това е момента в който окситоцин помага на матката да започне да се свива след раждането, спомага достигането и до първоначалния размер.

Когато имаме ситуация при която се изисква раждане поради медицински причини и не се изчаква естественият процес се добавя синтетичен окситоцин наречен екзогенен. Медицински разработки на водещи лаборатории публикуват данни, на база практически наблюдения  за влиянието му. Вливането на синтетичен окситоцин по време на раждането променя моделите на свиване на матката. Това може да повлияе на нейния  кръвоток и активността на автономната нервна система на майката. Има случаи на увреждане на плода и увеличаване на болката и стреса на майката.

Калина остави поредното списание препълнено с информация за майка и дете. Замисли се, как природно ни е дадено тялото ни да се грижи за нас и не е редно да прекъсваме връзка с него налагайки наш модел на въздействие. Вече беше взела решение – ще ражда по естествен път. Ще остави нейният собствен окситоцин да “разкаже” на Никола колко много го обича без да го е виждала, а като го гушне ще е за цял живот!

Влюбваш се благодарение на окситоцин, гушкаш се с любимият човек пак благодарение на него, зачеваш…, раждаш, като се грижи за тялото по време на това изпитание. И пак той, произведен в огромни количества създава връзката майка – дете! Наричан още  веществото на „щастието“ изгражда доверие необходимо за развиване на емоционални взаимоотношения - социално свързване. Това значи, че ролята му се пренася извън организма, в социалната среда, в дома ни, навсякъде. Където и да погледнем виждаме отношения, виждаме действия дирижирани от Генерал – Окситоцин.

Научете се да изработвате и ползвате този изобилен в нас ресурс. Никога несвъшващ, ще го имате докато гледате в очите детето си. Освободете го със смях, игра, прегръщане и даване. Генерал Окситоцин, хормонът на мира, любовта и анти-стареенето.

Бъдете здраве и помнете, че той е във всеки от нас!