Горнооряховският суджук навърши "пълнолетие" като запазена марка в ЕС

Застрашен ли е днес деликатесът?

Горнооряховският суджук, първият български хранителен продукт, получил защитено географско указание в Европейския съюз, отбелязва своето 18-годишно „пълнолетие“ с традиционен празник. Но зад празничното настроение и аромат на печена скара се крие сериозна заплаха – производителите на емблематичния деликатес са намалели наполовина и вече са само две фирми. Основната причина е все по-трудното намиране на качествена суровина – българско говеждо месо, което поставя под въпрос бъдещето на този символ на българския вкус, разказва Нова телевизия.

Заедно с българското розово масло, горнооряховският суджук продължава да бъде единствената родна стока с този престижен европейски сертификат. Преди 18 години четири фирми получават правото да произвеждат автентичния продукт, но днес от тях са останали само две. „За голямо съжаление, две от фирмите не устояха на тежките условия“, коментира в предаването „Събуди се“ по NOVA Румяна Добрева, един от производителите.

Основният проблем, пред който е изправен браншът, е западащото животновъдство в страната. Според стандарта, суджукът трябва да се прави изцяло от говеждо месо от животни на възраст минимум 18 месеца. Поради недостига на качествена българска суровина, понякога се налага производителите да внасят охладено месо от съседна Румъния. „Те ни изпревариха, имат доста повече животни, животновъдството при тях е по-добре развито“, обяснява Добрева.

Рецептата за автентичния горнооряховски суджук е строго пазена тайна, предавана от поколение на поколение, като включва специфичен букет от подправки. Истинският продукт, носещ печата за защитено географско указание, преминава през сложен процес на сушене и пресоване, за разлика от пресния суджук за скара, който привличаше посетителите на празника.

Въпреки трудностите, производителите остават оптимисти. „Аз вярвам, че суджук винаги е имало и ще го има“, споделя с надежда Румяна Добрева. Засега горнооряховци продължават да поддържат жива традицията, за която още Атанас Буров казва, че димът над града не е от комините на фабриките, а от скарите, на които се пече прочутият суджук.