Изследователи успяха да променят кръвната група на орган преди трансплантация

Учените от Университета в Кеймбридж демонстрираха, че могат да модифицират кръвната група на бъбрек на донор, преди да го трансплантират на реципиент, чието тяло е „добре понесло“ новия орган, без признаци на незабавно отхвърляне. Тъй като операцията е опасна, този бъбрек е трансплантиран на пациент с мозъчна смърт, пише БГНЕС.

Само в Съединените щати над 100 000 души чакат за орган. Според американски данни бъбреците са най-търсените органи, въпреки факта, че е възможно да се дари бъбрек, докато е още жив, за разлика от други органи с голямо търсене. Една от причините, поради които даден орган може да не е подходящ за определен реципиент, е несъвместимостта на кръвната група: хората с кръвна група А или Б носят антигени, които не присъстват в кръвта на другия, и напълно липсват при тези с кръвна група О. Да не говорим за усложненията, причинени от антигена D, по-известен като резус (положителен или отрицателен).

В Кеймбридж изследователският екип успява да използва ензим, подобен на „молекулярни ножици“, за да премахне B антигени от човешки бъбрек, като по този начин го трансформира в бъбрек тип 0, който следователно може да бъде трансплантиран в A, B и O бъбреци без никакви проблеми. Резултатите от работата са публикувани в списанието Nature Biomedical Engineering, където пише, че подобни подвизи са постигнати за първи път при белодробни трансплантации, преди изследването да бъде разширено до бъбреци.

В Китай са проведени подобни експерименти с по-обширно и по-дълго наблюдение за евентуални признаци на имунно отхвърляне. Реципиентът, също в мозъчна смърт, е имал високи нива на анти-А антитела, което не е попречило на трансплантацията на бъбрек, чийто първоначален тип е бил А. „Не е наблюдавано хиперостро отхвърляне “, пишат авторите.  Присадката е била добре понесена, без признаци на отхвърляне, свързано с антитела, в продължение на два дни. 
Някои признаци на имунен отговор започват да се появяват още на третия ден, но авторите казват, че събраната информация би могла да допринесе за разработването на клинични протоколи за борба с това явление в случай на трансплантация на жив реципиент. Поради риска от отхвърляне, всички пациенти, получаващи трансплантиран орган , трябва да приемат имуносупресори доживот, независимо от вероятността от отхвърляне на въпросния трансплантат.