Кой ни пази и как, когато не сме се родили все още?

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

 Колко е важно да се предпазваме от травми в живота си, принципно и/или в екстремна ситуация, да се предпазваме от заболявания?

Отговорът? Животоспасяващо е!

Когато се родим, родителите ни, близките ни, всички изграждат в нас чувство за самосъхранение. Научаваме се, че не се пипа топла печка, не се играе с ножовете, как се пресича улица…, хиляди, хиляди неща! Всеки ден в живота се учим да пазим себе си. Закодирано е там някъде в нас, че живота е свещен и здравето ни е пряко свързано с щастливото и пълноценно пътуване през него. Грижим се да го пазим и то ни се отплаща щедро.

Ако не сме добросъвестни и отговорни, веднага виждаме последствията. Към коктейла от болестотворни микроорганизми, инфекции и вируси, като добавим някоя друга травма, се оказва, че живота е доста екстремно преживяване. Без особено замисляне нахвърлих малка част от опасностите които дебнат от всички страни, да не споменавам останалите хиляди… И все пак се научаваме, започваме да прилагаме знанията си толкова автоматично, че сякаш с тях сме дошли на този свят.

Добре, обаче кой ни пази и как, когато не сме се родили все още?

Плуваме си вътре в мама, едва няколко грама тежим, перфектният воден организъм сме, но в този воден свят какво ни се случва? Е, измислено е и това, вероятно от Твореца на чудесата, по много сложен, интересен и в същият момент, безупречно грижовен начин.

И така, ние сме вече по пътя да се превърнем в ембрионче, но още сме във фазата на бластоцит. В този етап на развитие той притежава вътрешна клетъчна маса (ICM), която се казва - ембриобласт, като впоследствие от тази маса се образува ембриона. Имаме и външен слой от клетки или трофобласт, който по-късно образува плацентата. Трофобластът заобикаля вътрешната клетъчна маса и пълни с течност кухината на бластоциста, известна като бластоцеле или бластоцистична кухина.

През осмият ден на бременността, когато се извършва имплантацията на зародиша, между гореспоменатите клетъчни слоеве се оформя малко пространство. Епибластните клетки мигрират, за да образуват тънка мембрана, наречена амнион, която заобикаля амниотичната кухина, отделяйки я от цитотрофобласта.

Амниона се изгражда първоначално от към главата, обгръща отстрани и продължава до опашната част на ембриона. Точно като пашкулче, почти плътно прилепнало и с бъдеща изключително важна задача – да ни опази живи и здрави! И така, между амниона и плода, като водна възглавница с животосъхраняваща функция е околоплодната вода. Около 34та седмица от бременността (34 гестационна седмица), амниотичната течност е най-голяма по обем, средно 800 ml. При пълен термин – 40та гестационна седмица, тя спада на около 600 ml.

В началото, маминото езерце в което плуваме се състои основно от вода с електролити. Около 12-14-та седмица течността се насища с протеини, въглехидрати, липиди и фосфолипиди, урея, включително колагени и гликозаминогликани, хиалуронова киселина, хондроитин сулфат и още други. Бебето поглъща, "вдишва", храни се с всички съдържими в течността компоненти, като след което я изпишква.

В началото на бременността ембрионалната кожа е просто обикновен епител, позволяващ на течността да преминава свободно през него под въздействието на хидростатични и осмотични сили. Превръща се  в напълно кератинизирана до 25-та г. седмица.

Функцията на околоплодната вода е:

-              Предотвратява инфекция в плода докато е в утробата. Съдържа клетки с антитела, които неутрализират патогените, които навлизат в матката;

-              Предпазва пъпната връв от прищипване между стената на матката и плода;

-              Създава пространство за движение на плода в утробата. Развиват се  мускулите и костите, докато то плува в околоплодния сак. Има свободата да се движи, давайки възможност на мускулите и костите да се развият правилно;

-              Отговаря за комфорта като поддържа температура малко по-висока, а именно 37,5 градуса;

-              Подпомага развитието на белите дробове - докато е в утробата, плодът диша не чрез вдишване на въздух, а чрез поглъщане на амниотична течност. Това започва да се развива на възраст от 10-та г.с. до 11-та г. седмица от бременността;

-              Подпомага развитието на храносмилателната система - докато е в утробата, плодът се научава да преглъща, като пие амниотична течност;

-              Ако майката случайно падне по време на бременност, или се удари, за да запази в безопасност бебето, околоплодната вода буквално се превръща в обезопасителна водна възглавница;

Няма как да се изброят всички предпазни функции на амниотичния флуид, горепосочените съм счела за някой от по-важните.

Важно е да се отбележи, че твърде много околоплодна течност се нарича полихидрамнион. Възниква при многоплодна бременност (близнаци или тризнаци), признак е за вродени аномалии, гестационен диабет и други.

     Твърде малко амниотична течност се диагностицира като олигохидрамнион. Съпътства късна бременност, разкъсани мембрани, дисфункция на плацентата или аномалии на плода.

    И така, вашето бебе ще се развие правилно, благодарение на животоподдържаща система от най-висше ниво, съставена от плацента, пъпна връв и амниотичен сак пълен с околоплодна течност.

    Ако някой твърди, че цялата тази прецизност е създадена ей така, някак  случайно, че природата е уцелила точния момент на животоправене, ще замълча многозначително. Аз лично се прекланям пред гениалният умишлен замисъл в създаването и опазването на живота!

Поздрави от мен, бъдете здрави и се грижете за себе си и дечицата си с най-чистата любов на света!