Лангерхансовите острови

АВТОР: Елени Сидера

Лангерхансовите острови – името им звучи екзотично, приисква ти се да отидеш да ги видиш как изглеждат, дали са покрити с гъсти зелени гори или пък със сняг който се сипе тихо и стъпките ти скърцат в него. Е, ще ви разочаровам, нищо от описаното до тук няма да видите и няма да можете да ги намерите, въпреки че си имат официален откривател.

Пол Лангерханс, роден на 25 юли 1847г. в Берлин, (починал на 20 юли 1888 г.) е немски патолог, физиолог и биолог, открил тайнствените острови. През 1867 г., докато все още е студент по медицина, описва дендритни непигментни клетки и ги кръщава - „нашите тъмни тела“ в епидермиса на кожата. Наблюдавани са от него под светлинен микроскоп, след оцветяване с помощта на техниката със златен хлорид на Конхайм.

Първоначално той дефинира клетките, като рецептори в периферната нервна система на кожата. Публикува откритието си в статия, озаглавена - Ueber die Nerven der Menschlichen Haut (1868г.). Интересен е факта, че опровергава сам себе си през 1882 г. В корекция на първоначалният си научен труд за функцията им заявява така: „Сега съм убеден, че моите клетки по никакъв начин не са от съществено значение за нервните окончания“. Фактът е дошъл благодарение на това, че Лангерханс надскача сам себе си въз основа на хистологичните си находки.

Следващото му лично постижение е на дисертация, изготвена и представена от него. Темата е - „Приноси към микроскопската анатомия на панкреаса“. В нея описва структурата на панкреаса, спира се на островчета образувани от по-особени клетки които са оцветени различно от околната тъкан. Класифицира основни четири вида клетки - Алфа клетки, които секретират глюкагон, Бета клетки, които секретират инсулин, Делта клетки секретиращи соматостатин и F- клетки чийто продукт е панкреатичен полипептид.

И така стигаме до това да анализираме Бета клетките на панкреаса. Защо са толкова важни? Защото синтезират, съхраняват и освобождават инсулин. По биологичен път те контролират - антихипергликемичния хормон противодействащ на глюкагона, хормона на растежа, глюкокортикостероидите, епинефрина и други хипергликемични хормони. Поддържат концентрациите на циркулиращата глюкоза в допустим за тялото физиологичен диапазон. Бета клетките имат среден диаметър от 10 μm, съдържат около 20 pg инсулин на клетка и са преобладаващият клетъчен тип в островите на панкреаса. Количеството им варира между 50–80% от всички островни ендокринни клетки. В човешкия панкреас при възрастни хора, бета-клетките освобождават от 30 до около 70 международни единици (IU) инсулин на ден в зависимост от телесното тегло и след хранене. Защо след храна? Защото повечето от продуктите които хапваме се трансформират в организма ни във вид на проста захар.  

От своя страна, бета клетките произвеждат така нареченият - С-пептид, едновременно с инсулина. Лекарите ендокринолози, използват С-пептид тест, за да наблюдават хора с диабет. Той е кръвен и измерва нивата му, което е показателно за реално произведения инсулин в тялото.

Изследвания, проведени на хора с диабет тип 2, показват че при установена вече диагноза има фактическа загуба на функцията на приблизително на 50% от бета клетките в панкреаса. Това означава, че около половината от тях не са в състояние да продуцират С-пептид. Казано по-просто, губи се възможността за да регулиране здравословните нива на кръвната захар. От там се налага нейното контролиране чрез медикаменти или инжектиране на определен вид инсулин.

Хубаво е хората които имат инсулинова резистентност или се налага от таблети да преминат на инсулинотерапия да направят първо изследване за С-пептид. Така става ясна клиничната картина показваща дали в тялото все още се произвежда инсулин. Изследването може да се назначи и в случай на ниска кръвна захар. Резултатът ще покаже дали организма произвежда твърде много инсулин.

При всички положения е необходимо да се проведе подробна консултация с ендокринолог – диабетолог.

Статията има информационна цел от общ характер.