Лaйк Ми – Лайк Ю!

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Децата, (около 12-13 годишни) се бяха събрали на групички в училищния двор. Гледаха в телефоните си и почти не разговаряха помежду си. От време на време някой от тях възклицаваше радостно, други мълчаха и с бързи пръсти се движеха по дисплея на телефоните си.

Едно от момичетата подскочи радостно и извика:

-  Имам петдесет лайкааа! – и затанцува във въображаем ритъм. – Даже искат да кача още няколко снимки!

-  Да, бе да…, петдесет? – неин съученик подскочи и умело грабна от ръката ѝ телефона, за да се убеди, че не послъгва.

Сборичкаха се, после врявата утихна и влязоха в училищната сграда.

В класната стая, в рейса, в метрото, по улицата, навсякъде милиони хора се събуждат, лягат или не заспиват без да са проверили дали са харесвани, нехаресвании, блокирани, нацелувани и всичко останало, което не мога да изброя. Но къде се разиграва всичкото това – в глобалната мрежа,  в която са/сме впримчени всички! Невидима и в същото време превърнала се във фактор за добро или лошо настроение, обладала деня, нощта и… - душата ни. Великият Бонапарт в свое прозрение е казал – “Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото чрез добродетелите им.”

И така 223г. след рождението на Наполеон (р. 15-ти Август 1769г.), по-точно през 1992г., на пазара се появява първият смартфон в света. Simon Personal Communicator, представен на изложение в Лас Вегас и наречен - Angler. От тогава до ден днешен с безумна скорост фирми произвеждат, надграждат, усъвършенстват и манифестират на пазара с джобния компютър, естествено сраснат с дланта ни. Няма да засягам темата чисто като апарат, колко ни облъчва, как гинеколози алармират денонощно, че жените, които искат да имат деца НИКОГА не трябва да носят телефон в джоба на дънки и панталони. Няма да засягам и проблема с главоболието след дълъг разговор, в който се нагрява и дори започва да пари….

В чий ръце, Той – Негово Величество - телефонът е порок и в чий - добродетел? Че сме лесно управляеми чрез него е ясен факт. Реклами за бързо пазаруване, екскурзии по света на едно копче разстояние, виртуална любов зародила се някъде там в мрежата…. Всичко това се е превърнало във втора природа, третият присъстващ на сутрешното ни събуждане – аз, кафето и телефонът!

Да разчоплим тема, която засяга умовете, душите и сърцата ни. С помощта на Негово Величество, сме достигнали до приятели, запознали сме се с нови и показваме на света нашето Аз, (истинско или фалшиво – без значение), непрекъснато търсещо одобрение. Почти до обсесия се състезаваме за повече и повече внимание и изпадаме в истинска нервна криза ако мрежата се срине, приложението се бъгне, и т.н. /интересни нови думи/. Предполагаемо порасналите хора би трябвало да се справят с проблеми от такъв характер. Героично и търпеливо преинсталират приложения, купуват се нови апарати като старите в шкафчето на бюрото стигат половин килограм общо тегло. Напускат групи по интереси, преосмислили дали полученото вече отговаря на търсенето им, удрят в земята някой друг приятел с кадър на гурме храна от Доминикана.  И така, ръката ни непрекъснато търси да напипа в джоба или чантата малкия гризач на време и енергия.

Най-важното от всичко - какво става в пъстрият и емоционален живот на децата ни, когато те отворят вратата на света през телефона? Глобалната мрежа показва хилядите си лица, които създават мозъчно-душевен гърмящ коктейл, в който трябва ние като отговорни родители да ги преведем. Трябва да балансираме между невидимо, за да не прекалим с досадно присъствие и когато се налага, твърдо видимо такова. Благодатната възможност да се докоснем до всичко, което пожелаем да поставим във видима опозиция на опасностите дебнещи отвсякъде. Поелите риска да оставят подрастващите да се носят по информационния поток без да упражняват контрол върху тях, рискуват да станат свидетели  на поведенчески изменения с труден контрол. Интровертност, отчуждение от реалността, фантазни приятелства, странна ескалация редуваща се със спад в настроението и в добавка срастване със стола с последващо затлъстяване. Трябва да сме нащрек винаги и по всяко време и категорично да се превърнем в регулировчици на интернет живота им.

За съжаление процесът по необходимост от виртуална комуникация вече е дисциплина бързо превърна се в обект на медицината. Сравнението с други форми на пристрастяване, като алкохол или наркотици, е напълно адекватно, особено когато се има предвид, че сърфирайки в нета, освобождаваме щастливия химикал - допамин. Този ефект увеличава желанието за повтаряне, и пак и пак, за да се постигне същото усещане. Ситуационни проблеми като самота и трудност при установяване и поддържане на връзки в реалността, водят много бързо до нездравословно виртуално поведение. Бързо се активира емоционална привързаност към чат стаи, социални мрежи и странни общности.

Т.е. – имаме проблем, който лежи в нашите умове, сърца и ръце. Ще е пълно безхаберие, да сме свидетели на нещо подобно превърнало се в порок и да отминем правейки се, че нищо не се е случило.

Пазете децата. Ннека вечер да заспиват физически и душевно в леглата си, и в домовете си, а не някъде, където допаминът ги е завлякъл,

Бъдете здрави и пийте много вода!