Манията инжекционно отслабване и какво идва след това

Само допреди няколко години Оземпик беше име, познато основно на хората с диабет и на ендокринолозите. Днес манията по бързото отслабване превърна този лекарствен препарат в тренд и синоним на бързо и безвредно отслабване... за онези, които не се страхуват от игли. Социалните мрежи са пълни с истории за стопени килограми, знаменитости говорят за GLP-1 лекарства и всичко това изглежда като идеалното решение на проблем, с който медицината се бори от десетилетия. Но медицината, не суетата.

Разликата между лечение на заболяване и употреба на лекарство като лесен заместител на промяната в начина на живот е като да пилотираш самолет и да се возиш в него. Всички са във въздуха, но само летците управляват. А когато става дума за лекарство, именно контролът върху процеса определя доколко безопасно ще стигнем до крайната цел.

Семаглутидът е GLP-1 рецепторен агонист. Той имитира действието на естествения хормон GLP-1, който участва в контрола на апетита и кръвната захар. В резултат човек се засища по-бързо, гладът намалява, стомахът се изпразва по-бавно и приемът на храна обикновено спада.

Тук обаче има един широко разпространен страх, който трябва да бъде уточнен. Ако човек няма диабет, лекарството не започва просто да сваля нормалната му кръвна захар до опасни стойности. Действието на GLP-1 върху отделянето на инсулин е глюкозозависимо, тоест стимулира отделянето му основно когато кръвната захар е повишена. Затова при човек без диабет семаглутидът обичайно не сваля нормалната кръвна захар до опасно ниски стойности и рискът от хипогликемия при самостоятелна употреба е сравнително нисък. Това обаче не превръща семаглутида в безобидно средство за отслабване.

Най-честите нежелани реакции са свързани със стомашно-чревния тракт: гадене, повръщане, диария, запек и коремни болки. При част от пациентите те са леки и намаляват с времето, но при други могат да бъдат достатъчно изразени, за да наложат прекратяване на лечението.

Съществуват и по-сериозни рискове и предупреждения, включително за остър панкреатит, заболявания на жлъчния мехур и бъбречно увреждане, особено когато силното повръщане или диария доведат до обезводняване. Именно затова лекарството има противопоказания, дозата се увеличава постепенно и лечението трябва да бъде назначавано и проследявано от лекар.

Но има и друг ефект, който лесно остава скрит зад впечатляващата цифра на кантара. При значителното отслабване организмът не губи единствено мастна тъкан.

В шоубизнеса дори се роди изразът "Ozempic face", характерно с хлътнали бузи, по-остри черти и лице, което изглежда състарено след бързото отслабване. Това обаче не е отделен страничен ефект на лекарството. При бързата загуба на килограми намалява и подкожната мастна тъкан на лицето, а кожата невинаги успява да се адаптира със същата скорост. Подобна промяна може да настъпи при всяко значително отслабване, независимо как е постигнато, защото част от загубеното тегло е чиста телесна (мускулна) маса. Затова достатъчният прием на белтък и физическата активност, особено упражненията за мускулна сила, са важна част от лечението.

Съществува и друг сценарий, извън медицинските показания - "Ще го вземам, докато отслабна."

Едни от най-интересните отговори идват от международното клинично изпитване STEP 1 (голямо рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване, публикувано в The New England Journal of Medicine). В него участват 1961 възрастни със затлъстяване или наднормено тегло и поне едно свързано с него заболяване, но без диабет. В продължение на 68 седмици (почти година и 4 месеца) участниците получават веднъж седмично подкожно семаглутид 2,4 mg или плацебо, като и в двете групи терапията е съчетана с промени в начина на живот. Средната редукция на теглото в основното проучване достига 14,9% при семаглутид срещу 2,4% при плацебо.

След приключването на 68-седмичното лечение част от участниците са проследени още една година без терапия. В това продължение са включени 327 души от Канада, Германия, Великобритания, САЩ и Япония. Именно в тази подгрупа средната загуба на тегло при лекуваните със семаглутид до момента на спирането му е по високо - 17,3%. Година по-късно те са възстановили две трети от сваленото тегло. Част от подобренията в кардиометаболитните показатели също се връщат към изходните стойности.

Тези данни не са били изненада за учените, а по-скоро очакван резултат, предвид механизма на действие на лекарството. След спирането просто изчезва част от ефекта, който е потискал апетита и е подпомагал контрола на приема на храна. А организмът разполага със собствени механизми, които защитават теглото и след отслабване могат да стимулират връщането му. Затова и съвременната медицина не разглежда затлъстяването като кратък епизод, който приключва при достигането на определено число на кантара, а като хронично заболяване, а фармакологичното му лечение често също трябва да се мисли дългосрочно.

Няма универсален курс от три или шест месеца, след който терапията просто да приключи с устойчиви резултати. Семаглутидът за лечение на затлъстяване е предназначен за дългосрочно намаляване и поддържане на телесното тегло, в комбинация с хранителен режим и физическа активност. Именно последната част понякога се губи в популярния разказ за "инжекциите за отслабване".

Но какво значи "дългосрочно"? Това може да е лечение в продължение на години, без предварително определен краен срок, докато терапията е необходима, ефективна и безопасна за конкретния пациент. Не означава задължително прием до края на живота, но и не е замислен като кратък курс докато се свалят набелязаните килограми.

Отговорът не би трябвало да бъде кантарът, огледалото или самият пациент. При лечение на затлъстяване терапията се проследява от лекар, който оценява не само колко килограма са свалени, но дали все още има медицинско показание, как се понася лекарството и дали не се появяват нежелани реакции или прекомерна загуба на тегло.

При употребата на GLP-1 препарати извън медицински контрол тази граница става значително по-трудна за разпознаване, защото човекът, който преследва все по-ниско тегло, може да приеме намаления апетит, почти символичното хранене и продължаващото отслабване като доказателство, че лекарството работи. Докато не започнат проблеми от загубата на чиста мускулна маса при човек, който самоволно продължава да отслабва.

При недостиг на достатъчно белтък и физическо натоварване, загубата на чиста маса вече не е само естетичен проблем, а се превръща в загуба на енергия, сила и намален физически резерв, а при уязвими и по-възрастни хора да допринесе за саркопения, по-лоша подвижност и по-висок риск от падания и травми. В клиничните изпитвания функционалността като цяло се запазва, но при условия на проследяване от медицински специалисти.

Затова и при човек, който се снабдява с препарата извън редовния медицински контрол и продължава терапията по своя преценка, няма кой да оцени навреме какво точно се губи заедно с килограмите.

От друга страна, GLP-1 терапията не е създадена, за да направи движението и храненето ненужни. Напротив. Ако лекарството бъде прекратено, именно изградените през периода на лечение навици могат да се окажат особено важни за задържането на постигнатия резултат.

Медицината вече направи и следващата крачка. Семаглутидът вече не е само инжекция. В САЩ има вече одобрена и таблетна форма за дългосрочно намаляване и поддържане на телесното тегло при съответните показания. Тази таблетка вероятно ще направи терапията по-приемлива за хората, които не желаят инжекционно лечение, но с това ще стане още по-важен въпросът къде минава границата между лечение на затлъстяването и медикаментозно отслабване при човек, който просто иска по-бърз резултат. И как ще се упражнява този контрол, когато достъпът до лекарствата стане още по-лесен?