Надежда при лечението на лупус

Автор: Елени Сидера

   Да нападнеш себе си, да искаш да унищожиш нещо свое, да си програмиран да воюваш без да различаваш чуждите нашественици от своите защитни сили!? Звучи нелогично и сякаш без полезен ход, но ето че нашето тяло поради някаква причина, отключва това поведение към собствените си органи и системи. Действието, при което се натъкваме на този, факт се нарича автоимунно заболяване.

   Лимфоцитите са бели кръвни клетки, част от имунната система, които са отговорни за нашите вътрешни защити. Други видове и подвидове са - Т лимфоцити, В лимфоцити, макрофаги, неутрофили и още, включващи се според тяхното предназначение.  Представители са и друга група пазители на тялото ни, наречени - естествените убийци – natural killers. Във войската членуват и неспецифични лимфоцити, които имат способност за директен контакт в който чрез прицелен механизъм унищожават туморни или вирус-инфектирани клетки. Строго контролиран от имунната система е техният брой и алгоритъма според участието им в отбраната. Но, ето че нещо се случва, незнайно какво, и се стартира процес по ликвидиране на здрави клетки, органи, системи.

Досега в световен мащаб, експертите не са установили защо човешката имунна система започва да реагира негативно към собствените си тъкани. Голям брой от тези заболявания са хронични. Редуват се периоди на ремисии (утихване), обостряния, пак затихване и така колелото не спира да се върти.

  Част от автоимунните заболявания засягат съединителната тъкан. Тя свързва различни органи един с друг и присъства във всеки, но е особено изобилна в кожата, ставите, мускулите, сухожилията, връзките и кръвоносните съдове.

Малка част от диагнозите включват – системен лупус, синдром на Sjögren, системна склеродермия, ревматоиден артрит и други.

Какви са симптомите на лупус?

Някои започват бавно и се влошат с течение на времето. Други се появяват  внезапно, с избухващ характер. Други идват и си отиват, като затишието е няколко години между обострянията. Варират значително в зависимост от това кои части на тялото са засегнати. Най-често клиничната картина включва подуване или болка в ставите, умора и влошено общо здраве, треска, червен обрив по носа и бузите наричан „лупусна пеперуда“, защото е с форма на пеперуда. Наблюдават се също червени обриви по врата, горната част на гърдите или лактите. Специфична е изявата при Синдром на Рейно, която е съпроводена от бледност и изтръпване на пръстите при студ. Болка в гърдите усещат пациентите поради възпаление на тъканта около сърцето - перикардит.

Всяка засегната система манифестира проблем с основния орган, отговарящ за дадена област в тялото. 

    Кортикостероиди, циклофосфамиди (CTX) и микофенолат мофетил (MMF) са най-класически и широко прилаганите лекарства. Те успяха да доведат до значително подобрение на преживяемостта през последните няколко десетилетия и успешно намалиха прогресията до краен стадий на мултиорганна недостатъчност. Допълнение към конвенционалните имуносупресивни терапии са разработените стратегии и терапии за намаляване или модулиране на В-клетките, инхибиране на В-клетъчна преживяемост, нхибиране на функцията на Т-клетките. Всичко това се представя от съответните медикаменти.

   Преди около десетина години, медицината отново ни дава лъч надежда с лечение на лупус чрез стволови клетки. Подходът може да бъде една от най-обещаващите надежди, особено за пациенти, които не реагират добре на традиционните форми на лечение, някои от които споменах по-горе.  Откакто са открити, преди повече от половин век, стволовите клетки са широко изследвани, за да се запознае медицината с техните клетъчни и физиологични влияния. Установено е, че модулират имунните отговори, на вродената и адаптивна имунна система. Т.е. стволовите клетки задават алгоритъма на действие на всички останали. Така това тяхно умение ги прави обещаващ терапевтичен модел.

   Хематопоетичните стволови клетки (HSC), са открити за първи път през 1945 г. и са тези, които просто казано пораждат други кръвни клетки. Способността им за толерантност към пациенти донори или с трансплантирани органи, както и да лекуват автоимунни заболявания, буквално може да се нарече чудо! Състоянията на лупус нарушават функционалната цялост на хематопоетичните клетки, съответно са придружени и с по-ниски нива на циркулиращи такива.  Тяхното изчерпване е логично и фактически свързано с повишената им апоптоза (програмирана клетъчна смърт). След проведените няколко автоложни трансплантации, повечето от пациентите проявяват физически проблеми които трябва да се отстранят за да се счете, че пътят и крайният резултат са чисти.

Мезенхимните стволови клетки (MSC), се считат за нехемопоетични мултипотентни фибробластни клетки, които се срещат в ембриони и възрастни. Самообновяват се и доказано са способни да модулират имунни отговори. При определени условия на индуциране, могат да се диференцират в клетки на съединителната тъкан, като адипоцити, остеобласти, хондроцити, миобласти, и ранни предшественици на невронни клетки. MSC съществуват във всички органи, включително съединителната тъкан в костния мозък, и могат да бъдат изолирани от тъкани на възрастни и пъпна връв, кръв от пъпна връв, плацента, циркулираща кръв, амниотична течност, скелетни мускули, мастна тъкан, синовиална тъкан, плацента.

Трансплантация на мезнхимни стволови клетки при системен лупус ериматозис е направена за пръв път през 2007г., изследователски екип извършва алогенна трансплантация. Четиримата пациенти показват стабилна ремисия на заболяването в продължение на 12 до 18 месеца. Задоволителен контрол, протеинурията и серумните автоимунни антитела значително намаляват. Това е първият случай, при който доказано, алогенната трансплантация на MSCs е безопасна и ефективна с цел  лечение. Подобрява се бъбречната функция и се намаляват нивата на автоантитела при пациенти с тежък лупус.

    Много е тежко страданието на хората с тази и подобни диагнози. Понякога мисля, че дори истинското съчувствие към тях изгледа нелепо и без стойност. Можем да ги подкрепим, като се помолим истински медицината да галопира до момента, в който се отвори вратата за успешно лечение на всички!

   От мен – бъдете здрави и раздавайте надежда, тя никога няма свърши