Нов подход за лечение на рак на панкреаса с успех елиминира 80% от туморите

АВТОР: Елени Сидера

Неведнъж съм споделяла колко съм възхитена от възможностите, които притежава нашето тяло. По какви възстановителни биологични алгоритми се движи, за да оцелее в екстремни ситуации. Защитните механизми колко са могъщи и представата ни за неговото съвършенство вероятно е една капчица познание спрямо океан от неразгадани тайни. И в основата на телата ни седи човешката клетка.

Медицинската статистика сочи, че наброяват около 30 – 40 трилиона клетки, като числото им зависи от възрастта, теглото, здравословното състояние, расата и още много други фактори. Изпълняват различни функции, спрямо биологичната система за която работят, като това определя структурата им, формата и т.н. Животът им, преди обновяване, има различна продължителност. На всяка половин минута, докато мислим, тичаме, хапваме и какво ли още не, милиони клетки умират, за да се родят нови.

Апоптозата – естествен биохимичен механизъм, е известна като програмирана клетъчна смърт и съществува, за да запази процеса на регенерация на клетките в тъканта. Различни импулси и  сигнали казват кога да спрат да растат да забавят растежа си. Или, че е време да напуснат телата ни. Голямата загадка е фактът, че раковите клетки не реагират на нито един от тези сигнали, те растат бързо без спиране и никога не умират.

   Нов подход за лечение на рак на панкреаса с успех елиминира 80% от туморите. Проучванията, съпътствани от анализи, коментират метод, в който изследователите са опитали целево имплантиране, използвайки гелоподобно вещество. То е създадено от еластиноподобни полипептиди,  (ELPs) и синтетични вериги от аминокиселини, които са свързани заедно, за да го образуват. През това вещество се вкарва радиоактивен йод в тумора. Да кажем, че това действие е целенасочена радионуклидна терапия, осъществена чрез различна технологична схема. Гелът предпазва здравите тъкани и се абсорбира от тялото, след като радиацията изчезне.

Опростено казано, науката отваря парадния вход, през който прожекторите осветяват новите главни герои - наночастиците.

    Джошуа Милиган завършва бакалавърската си степен в Държавния университет на Северна Каролина, където се дипломира през 2019. Биомедицинското и здравно инженерство, са неговата страст. Интересува се от комбинирането на ELPs с лъчетерапия за лечение на рак,  докторант в лабораторията на д-р Ашутош Чилкоти в Университета Дюк. Първата публикация с фокус върху задълбочени изследвания и лабораторни опити е резюмирана и представена на широката общественост през 2019 г.

   Презентира се нововъзникващ клас терапевтици, при които лекарството е опаковано в наночастица, която насърчава усвояването му от тумора. Така нареченото – таргетно, целево лечение. Предпазва периферните органи да приемат и те въпросния медицински онкологичен препарат и позволява безопасното доставяне на химиотерапевтика.  Така се увеличава терапевтичният  прозорец и се минимизират токсичните странични ефекти.

   Джеф Шаал, колега от същата лаборатория и участвал в същото изследване, казва така - „Направихме задълбочено изследване на над 1100 лечения в предклинични модели и никога не открихме резултати, при които туморите се свиват и изчезват така както направиха нашите.

    Въпреки че представлява само 3,2% от всички случаи, ракът на панкреаса е третата водеща причина за смърт. Той е много труден за лечение, тъй като неговите тумори са склонни да развиват много бързо агресивни генетични мутации. Резистентен е на много лекарства, и обикновено се диагностицира много късно, когато вече се е разпространил в други места по тялото. Към момента лечението се обляга на комбинация от химиотерапия и лъчево лечение насочено към тумора. Този подход доста пъти е неефективен и увреждащ системи и органи в тялото.

   Друг метод, който изследователите са опитали, включва имплантиране на радиоактивна проба, обвита в титан, директно вложена в тумора.  При облъчване установяват, че титанът блокира всички лъчения, различни от гама лъчи, които се разпространяват далеч извън тумора. 

Остава възможността да е в тялото само за кратък период от време, преди увреждането на околната тъкан да започне да пречи на целта. Така се затвърждава това, че новият метод печели по ефективност, щадящ е за всички близки органи и най-важното – попаднал в целта безотказно унищожава раковите клетки.

ELP съществуват в течно състояние, когато са на стайна температура. Превръщат се в стабилно гелообразно вещество в по-топлото човешко тяло. Когато се инжектират в тумор заедно с радиоактивен елемент, ELP образуват малко депо, обвиващо радиоактивни атоми. В този случай изследователите решават да използват йод-131, радиоактивен изотоп на йода, тъй като лекарите го използват широко в медицинско лечение от десетилетия и неговите биологични ефекти са добре разбрани. ELP депото обвива йод-131 и предотвратява изтичането му в тялото. Йод-131 излъчва бета радиация, която прониква в биогела и отлага почти цялата си енергия в тумора, без да достига до околната тъкан. С течение на времето депото на ELP се разгражда до съставните си аминокиселини и се абсорбира от тялото - но не преди йод-131 да се разпадне. Джеф аал казва - „Това което постигнахме ни кара да мислим, че този подход може действително да работи по-добре от терапията с външен лъч и за много други видове рак.“

   Нека да аплодираме хората които горят в идеите си и ни представят нови надежди в борбата с клетката за която не съществува никаква програма за унищожение!

   От мен - бъдете здрави и се зареждайте с хубави мисли и свежи емоции, все пак живота е цветен!