Пържолка или...

Автор: Елени Сидера

Нашите деца! Какво влагаме в тях, на какво ги учим, как подхождаме във всеки един процес? Искаме да опознаят света, като им асистираме отговорно и по всяко време или ги правим наша проекция? Вменяваме им нашите принципи и отхвърляме тяхната индивидуалност, защото опита зад нас ни нашепва, че можем да ги направим наша по-добра версия?

Обедно време в събота, майка и баща са оставили детето си на бабата и дядото за уикенда, та те да могат да си отпочинат. Бабата е направила задушена пържолка на тиганче за любимото внуче. За гарнитура – прясна зелена салатка с хрупкава краставичка, овкусена с малко лимон и зехтинче. Препечената филийка допълва уханието на приготвения обяд.

 Браво бабче! Хайде последното месце и идва сладоледчето – с наслада от уважения ѝ труд на печката, възрастната жена погледна ометената чинийка на внука ѝ, който след няколко месеца навършваше три годинки.

На друго място, по същото време на обяд, друга баба вадеше от плика оставен от родителите, специално приготвено меню за внучето.  На едната кутийка пишеше – соеви кюфтета, на другата – задушени картофи, на третата – доматен сос. Ролята на хляба се дирижираше от пълнозърнести крекери с брашно от лимец. Жената цъкаше с език и нареждаше под носа си, как така и защо лишават детето от месо, кой и кога каза, че е вредно…?

Гледната точка за правилното хранене обаче не е една. Живеем във време, в което се налагат много и различни модели. Разбира се всеки един от тях е подкрепен с армия от аргументи и отбор от защитници на тезата. Веганство или вегетарианство – изборът следва да се направи от самият човек, а не да бъде налаган. Умишлено казвам – човек, т.е. целенасочено натъртвам на формата, за да е ясно, че говорим за пораснал човек. Не за човеЧЕ, чието порастване зависи от нашите грижи към него. До голяма степен от нас зависи възпитанието му във формиране на вкусовете. Говорим разбира се, за това, че детето което е 24/7 в ръцете ни, минимум 16 години, е здраво, (пу пу пу, да са живи и здрави всички!) няма наследствени или придобити здравословни проблеми. Та, в тази връзка, защо ние като пораснали вече и формирали собствения си вкус на база семейство и надградили го по собствен избор отнемаме този път на децата си?

Чували сме както сме и виждали, че някои родители не дават на децата си дори да опитат сладолед, да не говорим за едно единствено блокче шоколад! А темата която дочух неволно – „Аз решавам, че детето ми няма да яде месо, защото…“ и следва умопомрачителна тирада колко е вредно защото…, - ме потресе! Майката обясняваше как била пуснала корени на печката, за да го сготви, което висене над котлона било аргумент, че му имало нещо (~_~) !? Друго било да готвиш картофче и морковче. Мислих си, как ли ще реагират кулинарите, издали тонове литература, описали старателно начина и времетраенето при обработката на различните продукти.

На малкото човече му е нужна всякаква храна и разбира се – протеина съдържащ се в месото и не само там, разбира се. Той изгражда косата, ноктите, органи и връзки, както и мускулите. Протеинът създава здрави кости, хрущяли, кожа и кръв. Допринася за по-голямата част от неводното тегло, така че е много важна част от нашият хранителен режим. Въпреки че можете да получите протеин от различни групи храни, основният доставчик си остава месото. Елиминирането му, възпрепятства приемането на много други полезни вещества, нужни за баланса във вас.

В този контекст и в защита на месоядството, ще добавя още, че протеините играят ключова роля в развитието на мозъка, синтеза на хормони и имунната защита. Животинските протеини най-добре осигуряват на децата всички основни аминокиселини. За пример ще взема Лизин, който е от съществено значение за растежа. Стимулира производството на колаген и подобрява състоянието на кожата, косата и ноктите. Подкрепя имунната система и защитните сили на организма, подпомага борбата с вируси и бактерии. Ще добавя още, че освен висококачествените протеини, месото осигурява и основни витамини и минерали, лесно усвоими от организма, които зеленчуците сами по себе си не могат да гарантират. Защо? - защото някои растителни хранителни вещества са „уловени“ в матрица от фибри, което ги прави трудни за обработка от стомаха.

Вместо да елиминирате цяла група храни, можете да дозирате умереното им приемане. Ако решите да спрете пилето, колбасите, говеждо и други меса на детето си трябва да намерите алтернативни продукти. Разбира се, това вече не е трудно, предвид развитието на хранително-вкусовата промишленост. Но редно ли е? Чували ли сте за - Heme Iron?

Хемоглобинът присъства в червените кръвни клетки и се състои от „хем желязо“ (желязо-порфиринов комплекс) и глобин (вид протеин). Хемовото желязо играе важна роля в транспортирането на кислород в тялото и е в изобилие в животинските храни като месо и риба. Служи за изграждането на хемоглобина, за преноса на кислород, повишава устойчивостта към инфекции и позволява дишането на клетките. Нивата му в кръвта също са свързани с училищните постижения и аритметичните умения, паметта, вниманието и нивата на концентрация. Неговият дефицит причинява анемия и намалено неврокогнитивно развитие при децата.

Нека мислим не за себе си, когато взимаме решения за децата си! Сгответе вкусна и питателна храна, седнете да хапнете заедно и се насладете на живота!

От мен - бъдете здрави!