Практика по системата на Ричард Бах

„Това е подходящ момент да си припомним още веднъж, че духът не е нещо отделно от нас. Това не е някаква външна сила, стояща над нас. Не, духът е част от нас. Това сме и ние. Така се оказва, че ние сами избираме игрите, които играем на Земята. Въпреки че забравяме за това.

Ако подходим от гледна точка на обикновената човешка логика, какви заключения можем да направим – и обикновено правим – за това, което ни се случва? Струва ни се, че има някакви външни обстоятелства, които не зависят от нас, с които сме принудени да се примиряваме, независимо дали го искаме или не. Семейството, в което сме родени, възпитанието, което сме получили, обществото, от което сме станали част... Струва ни се, че много, ако не и всичко, в живота ни зависи от външни обстоятелства, както и от другите хора, тяхното поведение, на което сме принудени да реагираме.

Някои обстоятелства можем да променим, а други не, затова сме принудени да търпим и страдаме, без да виждаме изход. Ето как стоят нещата от човешка гледна точка. А от гледна точка на духа? От гледна точка на духа, нещата са съвсем различни, или по-скоро, точно обратното.

Ето как изглежда всичко от гледна точка на духа: ние самите (или по-скоро нашият дух) избираме както обстоятелствата, с които трябва да се сблъскаме, така и хората, с които трябва да си имаме работа. Защо правим това? Със сигурност не за да страдаме, да се мъчим и да търпим. Избираме точно онези обстоятелства и точно онези хора, които са най-подходящи да ни осигурят преживяването, от което се нуждаем. Веднага щом научим необходимия урок и натрупаме необходимия опит, урокът се счита за завършен и обстоятелствата се променят от само себе си.

Трудността е, че възприемайки света от гледна точка на човешката логика, ние обикновено не виждаме какъв е урокът и какво да направим, за да го усвоим. В резултат на това ние избираме да страдаме, да бъдем измъчвани и да не променяме нищо. Но ако погледнете на ситуацията през очите на духа и поне осъзнаете, че случващото се е урок, всичко може да се промени сякаш по магия. Започвате да си задавате въпроси: какъв урок е това? Какво трябва да науча? Защо е толкова важно за духа ми да премине през това? Какъв полезен опит мога да натрупам от това и как мога да го направя? Когато си задаваме подобни въпроси, отговорите неизбежно идват при нас. И сега всичко, което се случва, ни се струва не като причина за страдание, униние и самосъжаление, а като предизвикателство, което можем да приемем, полезен, макар и понякога труден урок, през който можем да преминем и да станем по-силни благодарение на него. И ако имаме късмет, дори можем да се насладим на случващото се – на участието си и най-важното, на победата си в тази игра. Съдбата не те тласка там, където не искаш да отидеш. Само ти можеш да избираш.

Вгледайте се по-внимателно в живота си и си спомнете мотивите, които са ви подтикнали да направите един или друг избор. Ако сте честни със себе си, неминуемо ще си признаете: да, всичко, до което съм достигнал/а, включително всичко, което не харесвам в живота си, съм го създал/ сам/а и никой друг.

Осъзнайте, че вие сами създавате своя живот. Помислете за всяка ситуация в живота си, от която не сте доволни. Няма значение дали е нещо сериозно и голямо или не особено значимо. Може би не сте доволни от работата си или може би от семейните си отношения. Може би в живота ви има хора, които ви действат на нервите. Може би са се случили някакви проблеми или загуби, може би просто сте имали лош късмет.

Вземете лист хартия и запишете всичко, което ви идва на ум относно причините за тази ситуация. Не анализирайте и не оценявайте отговорите си все още - просто напишете първото нещо, което ви идва на ум. След това препрочетете и оценете: съдейки по отговорите ви, на кого основно възлагате отговорност за това, което ви се случва - на себе си или на други хора и обстоятелства?

Ако видите, че възлагате повече отговорност на други хора и обстоятелства, опитайте се да помислите отново и да преосмислите онези от отговорите си, в които е била изразена тази позиция. Например, ако сте отговорили, че някой се е отнесъл лошо с вас и това ви е съсипало живота. Помислете защо този човек изобщо се е появил в живота ви? Не го ли допуснахте сами в живота си? Защо действията му ви засегнаха толкова много? Не сте ли позволили да бъдете толкова повлияни?

Може би бихте могли да реагирате по различен начин и по някакъв начин да ограничите влиянието на този човек? Значи той или вие сте истинската причина за случилото се? Ако не харесвате работата си, не сте ли я избрали вие? И ако все още се държите за нея, това означава, че е било ваше собствено решение. Това е ваш избор, който можете да промените. И ако не промените този избор, това означава, че имате някаква причина за това.

Така можете да анализирате всяка ситуация, която не ви устройва и определено ще стигнете до заключението, че по един или друг начин вие самите сте били причината за нейното възникване. Важно: това не бива да се превръща в причина за чувство за вина и самобичуване. Кажете си: „Ако сам/а съм създал/а всичко това, тогава сам/а ще го поправя.“

Така ще се настроите да позволите на този момент на истината да се превърне в тласък за положителни промени в живота ви.“

Откъс от книгата на Е. Кравец - „Цялата система на Ричард Бах. 70 практики, които разширяват границите на невъзможното!“