Слухът...

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Групичката от приятелки се беше събрала в близкото до дома на едната от тях заведение. Облечени с дрешки за лежерно парти, но със задължителен акцент (така се бяха разбрали) – червена гривна. Тя беше тяхната отличителна връзка помежду им, имаше нещо сладко в това и петте да носят един и същ модел, ръчно направена червена гривна, когато се събират.

Настроението им не бе на ниво, всяка една от тях преминала през работната седмица трудно и, буквално – избутали я, седяха с чаша питие в ръка. Музиката не ги караше да се надвикват, за да се чуят, но и не ги караше да се заслушат в нея. Започна новото парче с тихи отчетливи басове, гласът на изпълнителя накара Калина да вдигне ръка високо и почти да се провикне: „Момичета! Нашата песен!“ – и се задвижи в ритъма, подканвайки останалите да споделят движенията ѝ.

Елизабет се усмихна широко и запя част от текста, а другите се присъединиха. Ритъма забърза, усети се как енергията насити въздуха, станаха около масата една след друга и затанцуваха. Вече се смееха, отпуснаха се, коктейлите в чашите придобиха друг, по-плътен и наситен вкус. Вероника се наведе над ухото на Калина и почти викайки, покри с комплименти изпълнителя заради гласа. Настроението им прикова погледите на останалите от заведението, които им се радваха. Песента която слушаха успя да изтръгне младите жени от унеса, в който бяха, вля им топлина, която се разля из цялото заведение и обстановката се позагря.

На пръв поглед, нищо особено, чуваш песен, разпознаваш я и запяваш. Но какво седи зад целият този процес, какво се случва вътре в нас?

Слуховата система може да улавя няколко вида звуци едновременно, както знаем, разбира се... Височина, сила на звука, продължителност, като тук се включва и детектор за  местоположение. Анализират се сложни звуци, като се разделят на отделни компоненти или честоти, така че можете да следвате един глас в многолюден разговор или избирателно да чувате отделни инструменти в песен. Вътрешното ухо превръща звуковите вълни в електрически сигнали. Те се изпращат на слуховия нерв, който като стриктен „пощаджия“ доставя пратката сигнали до мозъка ви.

Той вече е бръкнал в „базата данни“ и стартира процес по сравняване на музиката, която слушате с всички песни, които сте чували през целия си живот. В ума, раздел „дълготрайна памет“, следва извикването на точното заглавие или име на изпълнителя. Може да отнеме време, в което си казваме – “….ох, как му беше името на този, е, на върха на езика ми е”, докато пък мелодията се разпознава с много по-висока скорост. Същият принцип важи и за визуалната система, работеща в тялото. Сравнява лицето на някого с всички хора, които сте срещали в живота си, докато ви доведе до ефективен резултат. Мозъчният ствол и таламусът  използват информацията от двете уши, за да изчислят посоката и местоположението на звука. Невроните обработват хармония, ритъм и мелодия,  комбинирайки различни видове слухова информация, така че да можете да разпознаете глас или инструмент. Други области на мозъка декодират и обработват познания за език. Сложната комбинация от биологичен инструментариум доставя като краен продукт в мозъка ви завършеното разпознаване. 

Преди да кажа защо обяснявам тези неща, да видим колко хора от нас, докато вървят по улицата или тренират, или хапват, или вършат нещо друго, слушат музика? – Много! С телефона в джоба, още по-лесно и достъпно. А ако чуем песен, за която не сработва никакъв спомен, хората са създали приложение, което ти дава палната информация. Насочваш телефона, за да “чуе” добре и на екрана се изписва името на изпълнителя и заглавието на песента. Това приложение не ви ли прилича на нещо познато, на нещо, което ние хората притежаваме в биологията си? Да, създаденото приложение е нищо повече от това, което може човек!

Значи, за да затвърдим – толкова сме съвършени и толкова ни е дал Твореца, че техническият творчески гений просто прилича на нас!