Третото око – мъничка жлеза за пътуване във времето и пространството

Третото око – мъничка жлеза, приличаща на шишарка, рисувана хилядолетия преди Христа. Коленичили пред възможностите й, принасящи дарове хора, заради силата й човек да лети във времето, притежаваща мощ която събужда в нас притихване и безмълвие. Едва няколко милиметра голяма, Рене Декарт дарява Епифизата с името - „седалището на душата“. 

Погледнато от медицинска гледна точка, основната й функция е регулирането на циркадният ритъм в организма, сън - будуване и производство на мелатонин. Името – „третото око“ идва от близостта на епифизната жлеза до зрителния кортекс в мозъка.

Когато функционира правилно, здравословният ритъм на съня и бодърстването, както и достатъчните нива на мелатонин са свързани с подобряване на имунната система, настроението и когнитивната функция. Намалява се рискът от хронични заболявания, диабет и сърдечно-съдовите проблеми.

Дисфункцията се проявява с разстройство в съня, безпричинна тъга, безпокойство, когнитивен спад. Това са само една малка част от здравословните проблеми, причинени от възрастови, травматични или свързани със заболяване прояви на епифизата. Някой ще каже - ….Е, орган, върши си работата, какво толкова?

Дръпваме леко завесата, надникваме зад видимото, зад физическият орган, медицинските обяснения и клиничните картини…

Египетски владетели равнявали епифизата с окото на Бог Хор, който е първия фараон на Египет. Бог Шива в хиндуистката митология, както и други индуски божества са изобразявани с трето око на челото си. Всеки който е описвал чрез картини или текст мястото между веждите е искал да даде ясната представа за енергийната значимост на „Точката на пробуждане и просветление“.  Способност през нея да се вижда в по-висши сфери на съществуване и съзнание са описани в ранните векове на историята. В съвремието, тонове материали от медици, психолози и други учени са в подкрепа на това, че мозъка излъчва електрически вълни, които имат огромен потенциал. Ментална енергия, която ние ползваме всеки ден и всяка минута без да си задаваме въпроса – как така, дори без да разговаряме помежду си възприемаме, тълкуваме и усещаме намерението на някой към нас? Или, когато сме сънували ярко преживяване, сме убедени, че някъде там в пространството и времето сме били в друга реалност. В онези прастари, загадъчни и мистични за нас времена, интуинтивната - менталната комуникация е била много силно развита. Животът който постепенно ни е вкарал в рамките на еволюцията и техническата зависимост, както ни е дал, така ни е и ограбил. Сега сме изправени пред факта, че не познаваме себе си и дълбоко сме забравили какви възможности сме притежавали. Загадка, след загадка…

Академик Бехтерева, руски неврофизиолог със световна известност, ръководител на Института за човешкия мозък и внучка на легендарния Владимир Бехтерев, казва – „Не ми харесва, когато човешкият мозък се сравнява с компютър. Наистина, той е създаден така, че дори не мога да си представя какви изисквания на живота биха могли да доведат до появата на толкова съвършен апарат. Мозъкът може да направи толкова много, че никога няма да престанете да се изненадвате.“ Интригуващ обрат в живота на Наталия Бехтерева се явява срещата и с леля Ванга. Тя споделя – „…не вярвах в ясновидците, но всичко се промени след срещата ми с Ванга!“ По-късно пише, че способностите на пророчицата са я впечатлили до степен в която да повярва, че в мозъка са закодирани квантови енергийни модели, чрез които хора, които могат да ги отключат, пътуват във времето както пожелаят. Кодът към това пътешествие се съхранява в корпус пинеале! Твърди се, че чрез медитация и концентрирана наша вътрешна енергия насочена към собствената ни епифиза, можем волево да свалим филтрите (смятайте предпазните и дрехи) касаещи усещането за его. По този начин се спояваме с всичко около нас, енергийно нямаме физическо тяло което да ни заземява и можем да “виждаме музиката и цветовете”, да усетим чувствата на животните, болката на прерязаното дърво, да летим като птиците и други невероятни неща. Получаваме информация от общото цяло, от Вселената без ограниченията на Аз-а. 

Кои сме ние сега…? Кои са били нашите предци разполагали само със себе си и емпиричните си познанията за света? До ден днешен вдигаме неразбиращо рамене когато открием нещо ново за нас, а в техните стенописи и писмена, разбираме, че са го притежавали преди стотици години? Е как така…? Как Клавдий Птолемей (разработил т. нар. Птолемеева система на света) египетски астролог, астроном и географ е можел с един поглед към звездите да предскаже на своя господар, че в утрешния ден ще загуби битка? Сега се ползват компютри и сложни програми, които генерират сами наполовина отговорите на въпроси свързани с бъдещето ни. Тогава, някога епифизата е била в пълен контакт с нас, знаели сме как да работим с нея, как да я активираме и да и се доверяваме. Сега ако някой започне да ни учи на всичко това, ще назовем този човек – Майстор, Посветен, Адепт.

Днешни медици твърдят, че сме електро-биологични същества, но това е информация, която не ни вълнува особено, просто си го знаем - перфектните биороботи. Всички функции на органите в тялото се измерват чрез електрическа апаратура. Разчитаме работата на мозъка, чрез електроенцефалограма, ако сърцето ни спре, се ползва дефибрилатор, който изпраща електрически импулси към него и т.н.

До тук – ясно, но не е ли време да се събудим, да се поогледаме и запитаме – Какво е Епифиза, къде се намира нашият собствен ключ към нейните възможности, как сънуваме, защо…., защо…..?

Бъдете здрави и ви пожелавам да опознаете красивите тайни на пътуващите във времето!

АВТОР: Елени Сидера