Учени обясниха как още при преселението е заложен ниския ръст на южноевропейците и високия – на северните народи

Нова информация, получена в резултат на обобщен анализ на древна ДНК, изяснява генетичната история на населението на Европа през последните 15 000 години. Широко разпространената представа за единен произход на европейците се оказа погрешна. Стана ясно също така кой и през коя епоха е донесъл различни болести на континента.

Има три вълни на миграция към Европа. Преди около 45 000 години, когато последното заледяване изчезва, на континента пристигат първите анатомично модерни хора - примитивни ловци-събирачи. След това, преди около 11 000 години, пристигат племена от Близкия изток, които вече са усвоили земеделието. А преди пет хиляди години на континента нахлуват номадски скотовъдци от степите на Западна Азия и Северното Черноморие, придвижващи се с волски каруци - представители на културата Ямна.

Дълго време не беше възможно да се разбере в детайли етногенезисът на европейците поради лошото съхранение на древната ДНК и несъвършените аналитични методи. Историците и археолозите традиционно са смятали, че миграционните вълни са били равномерни за целия континент, етническите групи постепенно са се заменяли една друга, а населението на различните региони е придобивало определени фенотипни белези в зависимост от степента на смесване или в резултат на адаптиране към местните условия на живот.

Неотдавна в сп. Nature се появиха четири статии, в които се обобщават резултатите от едно голямо всеобхватно проучване. В проекта са участвали 175 учени от различни страни, включително и от Русия, под ръководството на професорите Еске Вилерслев от Университета в Кеймбридж, Томас Верге от Университета в Копенхаген и Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли. По-голямата част от работата е извършена в Центъра по геогенетика към Университета в Копенхаген.

Пробите бяха предоставени от многобройни музеи и научни организации в Европа и Азия.

Използвайки най-новите техники за геномно секвениране, учените анализираха ДНК на почти пет хиляди души, живели в Европа и Западна Азия от късния палеолит (преди 34 000 години) до епохата на викингите, сравниха древната ДНК с генетичните проби на стотици хиляди съвременни хора, съхранявани в Биобанката на Обединеното кралство, и построиха исторически карти на разпространението на характерни гени, както и на свързаните с тях заболявания.

Резултатите позволиха, наред с другото, да се определи кога в различни части на Европа е настъпило най-важното събитие в древната човешка история - преходът от лов и събирателство към земеделие, наричан още неолитна революция, тъй като бележи края на мезолита и началото на неолита.

Преди около 11 500 години в Близкия изток, в региона, известен като Плодородния полумесец, хората преминават от номадско съществуване, основано на лов и събиране на диви плодове, към уседнал начин на живот. Това довело до създаването на постоянни селища и земеделска култура. Оттук неолитната революция се разпространява на север в Анадола (днешна Турция) и Европа.

Нови доказателства показват, че преходът към земеделие е започнал в южната и западната част на континента преди 11 000 години. Пристигането на анадолските земеделци се отразява на ДНК на населението. Европейците придобили гени, отговорни за толерантността към зеленчуците и лактозата - способността да се усвояват големи количества растителни храни и млечни продукти. Местните ловци-събирачи не са имали тези качества.

Смяташе се, че гените за толерантност към лактозата са предадени на европейците от ямниките - третата вълна скотовъдци, които са донесли със себе си стада домашни животни. Всъщност те са били анадолци и по времето, когато са пристигнали ямниците, европейците вече са били готови да използват млечни храни.

При източноевропейците тези промени настъпили три хилядолетия по-късно, а на север - общо взето, само хиляда години преди миграцията на степните народи.

Гените на "ямниците" се появяват у всички жители на континента почти едновременно - преди около пет хиляди години. От този момент нататък "генетичната граница" между югозапада и североизтока била заличена и се появила генетично единна "европейска нация".

Изненадващо, но в генома още тогава не е останало почти нищо от коренните европейци - ловци-събирачи от горния палеолит. А те традиционно са били смятани за главните предци, отреждайки второстепенна роля на чуждите народи. Оказало се, че основното население напълно се е разтворило или е било унищожено от пришълците. Това означава, че днешните европейци могат да бъдат наречени "нация от мигранти".

Фенотипните особености на жителите на различните части на континента са обусловени преди всичко от маршрутите на преселение на народите. Тъй като земеделците от Близкия изток са се насочили преди всичко към южната и западната част на Европа, населението там се характеризира с нисък ръст, рошавост, тъмна коса. Степните скотовъдци са мигрирали на север, от тях идват по-висок ръст, светла кожа, очи и коса на скандинавците.

В отделна статия учените са разбили процеса на етногенезис по примера на датчаните. На територията на Дания и Великобритания, където неолитната революция достига късно, до IV хилядолетие пр. н. е. се запазва примитивният начин на живот. След това, преди 5900 години, дошлите от юг земеделци бързо, буквално в рамките на няколко поколения, изместват коренното население.

Високи, светлокоси, войнствени номади с медни оръжия, движещи се с бързи каруци, просто унищожили скандинавските туземци. Техните генетични следи практически изчезнали в ДНК-то на датчани, шведи и норвежци преди четири и половина хиляди години.

"Пришълците не са изгонили местните жители и не са се смесили с тях, а най-вероятно са ги избили всички" - смятат авторите на статията.

Така се е формирал скандинавският викингски етнос.

"В по-голямата си част генетичната история на европейците е била заложена извън Европа", се казва в прессъобщение на университета в Кеймбридж. "Но след като мигрантите се заселили в географски изолирани райони на континента, техните черти се утвърдили в местните популации".

БГНЕС