Внимание! Околната среда може да влияе на скоростта на стареене

Нов международен научен анализ установява, че процесът на стареене при хората не се определя единствено от генетиката, а може да бъде повлиян значително и от средата, в която живеем, съобщава уебсайтът „Science Alert“.

Изследването показва, че хора със сходен генетичен произход могат да остаряват с различна скорост в зависимост от географското си местоположение, начина на живот и условията на средата. Причината е, че външните фактори могат да променят начина, по който се „изразяват“ гените.

„За първи път имаме толкова детайлен профил на хора от целия свят“, заявява генетикът Майкъл Снайдър от Станфордския университет. По думите му това позволява да се разграничат ефектите на етническия произход от тези на географската среда.

Учените анализират данни от 322 души с различен произход – от Европа, Източна и Южна Азия – като част от тях живеят извън регионите, в които са родени. Освен ДНК, изследването включва и широк набор от биомаркери, включително протеини, мазнини, имунни показатели, метаболити и чревна микрофлора.

Резултатите показват, че генетичното наследство остава стабилен фактор – хората със сходен произход запазват определени биологични характеристики независимо от мястото, в което живеят. Например при хора с южноазиатски произход се наблюдава по-активен имунен отговор, при източноазиатски – специфични модели на метаболизъм на мазнини, а при европейски произход – по-разнообразна чревна микробиота.

В същото време се установява, че промяната на средата също оказва съществен ефект. Най-ярко това се вижда при така наречената „биологична възраст“ – показател, който отразява състоянието на клетките и тъканите, а не реалната възраст на човека.

Данните сочат, че източноазиатски участници, живеещи извън Източна Азия, показват признаци на по-бързо биологично стареене в сравнение с тези, които остават в региона. При хора от европейски произход се наблюдава обратната тенденция – по-изразено стареене при живеещите в Европа спрямо тези в Северна Америка.

Според учените тези различия вероятно се дължат на комплекс от фактори като хранене, замърсяване на въздуха, стрес, здравни системи, начин на живот и промени в чревната микрофлора след преместване в друга среда.

Особено внимание се обръща на микробиома, който изглежда влияе върху метаболитни процеси, свързани с мазнини и гени, асоциирани с поддържането на теломерите – структури, свързвани със стареенето на клетките.

Изследователите подчертават, че резултатите не означават, че една популация остарява „по-добре“ от друга, а че стареенето е резултат от взаимодействието между генетичния профил и средата.

Според тях това поставя нови изисквания към медицината, която трябва да отчита едновременно произхода и мястото на живот, вместо да разчита на универсални модели за всички хора.