Журналистът Ирена Григорова с премиера на интригуващия фентъзи роман „Последното предсказание“

В търсене на отговори на тайни и загадки от българската история авторката ни пренася през непознати светове в далечни времена, където реалното, мистичното и свръхестественото в живота на човека се преплитат по завладяващ начин

Ирена Григорова е дългогодишен телевизионен журналист и създател на видео съдържание в YouTube, занимаващ се с древната история и мистичните тайни, закодирани в българските земи. След успеха на книгите „Прастари времена“, „Скитник в мрака“, „Скрито наследство“ и поредицата „Мистичните пътеки на България“ 1 и 2 тя избира фентъзи жанра, за да продължи да разказва за това, което най-много обича.

 

Береника е родена в Крайсвет, в далечно, непознато време. Борейки се за любовта на красивия ловец на сенки Имри, тя открива неща, които не предполага както за себе си, така и за света, в който живее. Докато прескача от едно място на друго, младата жена губи приятели, бори се с демони, спасява Земята и открива отговор на хилядолетно пазената тайна – Коя е върховната тъкачка на синьото сукно?

Вплитайки по невероятен начин стари народни вярвания, иманярски и градски легенди и археологически открития, Ирена Григорова води читателя в четири различни, паралелни свята. Облечен като митологично фентъзи, романът ни запознава и с езотеричните учения за пътя на душите, след като приключат живота си, космическите портали, през които преминават идващите и отиващите си, ролята на предопределението и важното място, отредено за човека на планетата Земя.

 

–        Ирена, след като издадохте пет изключително любопитни научно-популярни книги, сега рязко сменяте посоката и се насочвате към фентъзи жанра с романа „Последното предсказание“, защо, какво Ви провокира?

–        Мисля, че това е естественото продължение на всичко, което правя. Книгите ми винаги са свързани с изясняване на тайните и загадките в българската история, а фентъзи жанрът е точното място, където може да се разказва за тях. От години имам интерес към българската митология и все ми бодеше очите това, че ние днешните хора сме забравили почти напълно богатството на образите, които крие тя. Познаваме по-добре западната митология. Дори сме взели част от имената и изразите, които са характерни за нея, вместо да използваме нашите. Например: елементалите, както общо се наричат малките земни духчета. В българската памет също има елементали, но тук ги наричали диви дихания. Звучи много по-красиво и значи много повече от просто елементали. Всичко това е забравено. Успели са да оцелеят само змейовете и самодивите. И когато днес кажем фолклор или български митове и легенди, си спомняме единствено за тях и нищо друго.

–        Романът е митологично фентъзи. Как избрахте сюжета?

–        Още докато пишех „Прастари времена“, се натъкнах на няколко героя, описани от етнолозите преди и след Освобождението. Още тогава ми хрумна, че историите им са чудесни за роман или филм. Същото е и с няколко места и неща като Крайсвет и Синьото сукно, които плениха въображението ми. Имам си едно правило. Когато някоя тема продължи да ме човърка повече от седмица, значи си струва да се потрудя над нея. Така реших, че ще се опитам да ги събера в роман. Оказа се много лесно. Сякаш всички те само това чакаха! И когато седнах да пиша, сами започнаха да ме насочват накъде и как да се впишат в историята и какво значение да имат. Част от същността на синьото сукно например е, че превежда душите към небето. Използвах я, като добавих, че това са портали към други измерения, в които Береника - главната героиня, прескача.

–        В колко свята се развива действието?

–        В четири. Историята започва в дълбока древност, където Береника живее. Тя е част от поколение, родено в Крайсвет, където е домът на слънцето, звездите, змейовете, самодивите, дивите дихания и болестите. Второто място е Акре Кастелиум (днешната Калиакра) през Средновековието. Третото е далечното бъдеще, в което България не е това, което познаваме. И четвъртото – наше време, когато се разплита цялата история. 

–        Освен митологията в романа са застъпени и много други теми като: пътят на душите, прераждането, предчовешки цивилизации, дори и лирианците (извънземна раса).

–        Така е. На пръв поглед включването на толкова много различни теми може да прозвучи леко разхвърляно, но всъщност всяка една от тях има своето точно място и значение. От години пътувам с форумите на фондация „Виделей“, където се срещат много хора, работещи в областта на езотериката. Чула съм толкова много неща, до които останалите хора нямат достъп, че исках да разкажа за тях. Например, как новите души слизат на земята, за да се преродят, и как я напускат. Според приятелите ми има конкретни места, където това се случва и едно от тях се намира точно в центъра на България. Според учението на Катара пък във Вселената съществува огромна мрежа от космически портали, които могат да свържат всяка точка независимо от разстоянието. Планетата ни е част от тази мрежа и също има портали. Съществуват и още много интересени детайли, но ако продължа, ще се окаже, че преразказвам цялата книга.

–        Над какво работите в момента?

–        Над няколко неща. Имам желание да продължа с фентъзи романите, защото писането им ми доставя голямо удоволствие. В същото време се опитвам да завърша трета част на „Мистичните пътеки на България“. Тази книга е свързана с пътешествия и откриване на нови свещени и чудотворни места, което също много обичам. Ще видим кое ще се случи първо!