Галерия Арте представя 80 години от рождението на Стоян Цанев

Столичната галерия „Арте“ ще покаже изложба графика, посветена на 80 години от рождението на големия български художник Стоян Цанев.

Експозицията ще бъде открита на 18 февруари от 18 часа.

„Стоян Цанев (1946 – 2019) е българският художник, който достига до крайния предел на лаконичността, запазвайки живото чувство, деликатната изящност, дълбоката просветленост.

Изложбата в галерия Арте, организирана в чест на 80-годишнината от неговото раждане, ни дава възможност да се докоснем до върха на айсберга на скитащото му творчество, пътувало между САЩ и Норвегия, Египет и Япония.

Ранна рисунка на пегас го разкрива като художник, който ползва линията като скалпел и вижда обекта от различни гледни точки, с невинната любознателност на дете, родено с таланта на хирург. Виждаме го пораснало във времето на Марионетките, на разглобените хора, които гледат с учудване крехката си, разпарчетосана конструкция; обитаващи в годините на „развития” социализъм клаустрофобични пространства, създадени от усещане за безизходност. И достигнало до ведрите дни на пълна освободеност, на чистия жест, на необременените от размишления чувства, когато ръката отмерва и танцува – две на пръв поглед противоположни действия, които Стоян Цанев съчетава и от това единение се пораждат най-сполучливите произведения в живописта и рисуваната керамика от късното му творчество.

Опитите да бъде разгадано са обречени на неуспех, защото тези, които съзират прецизността на мярката, не могат да се опиянят от танца и обратно. Но ако се откажат от прочита и се разтворят в чувствата, имат шанс да изживеят чистата, вдъхновяваща радост, вложена от неговия създател“, казва изкуствоведът Красимир Илиев.

Преди повече от 20 години за пръв път картини на Стоян Цанев изпълниха пространството на Галерия Арте. Стоян в черно, Милко в бяло. Светлин откриваше. Всички притихнали усещахме пулса на силния творчески дух, съзерцавахме елегантната, съвършено премерена живопис. Всяка изложба на Стоян бе събитие – обмислено до последния детайл, изящно до педантизъм. Деликатната му естетика е като урок, база за по-младите творци, а фината му емоционалност отдавна е преминала пределите на родното изкуство и заема достойно място на европейската сцена. Изложбата ще продължи през февруари, месеца, когато Стоян е роден и когато без време ни напусна, макар и само физически. Успяхме да съберем около 30 графики и няколко рисунки от верни негови колекционери и приятели. Експозицията е камерна, но много представителна, графиката е запазена територия за Стоян Цанев.

Приятелите за Стоян Цанев:

Станислав Памукчиев:

Пътят към безграничното минава през лабиринта на непонятното, тайното, скритото. Минава там, където душата и духовната интуиция се опитват да проникнат и познаят местата, на които са били.

Стоян ни води през тези закрити пространства със силата на своето интуитивно провиждане и естетически максимализъм.

Десислава Минчева:

Стоян Цанев, поне според мен, отдавна е надскочил обикновения интерес към хората( като обекти), създавайки абстрактни светове, които са еманация на духовни и интелектуални вътрешни състояния, без разказ и конкретика…. Парадоксално е, че картините му притежават притегателна дистанцираност. Не можеш да ги обясниш, не искаш и да знаеш какво виждаш, не търсиш сюжет и образ, но си привлечен от липсата на вик и неовладяна емоция, харесваш тишината им и знаеш вътрешно, че те са по Стояновски съвършени….. Картините му са цветни знаци, израз на една лична чувствителност, граничеща с неръкотворност, която ти помага да погледнеш на света от друг ъгъл. Имам предвид – леко отгоре………. Режисурата на картинното пространство при Стоян Цанев не е математика, а висша артистична дисциплина. Геометрия, превърната в поезия.

Емил Попов:

Стоян казваше: „Художникът трябва да мълчи“. Неговото изкуство отговаря на тази му мисъл. То казва всичко, което е преживелица на уникалната му природа, без да разказва. То внушава тотално, било като графика, живопис или керамика. С един универсален пластичен език – неговото безсловесно говорене, вълнуващо у нас и по света хората, отворени към изкуството. Малцина избрани художници имаха и имат такава случка.

Висота, вкус, експлозивна енергия………

Иван Русев:

Той живееше и се държеше така, сякаш не знаеше, че е сред най-големите. Всъщност, както подобава на един голям талант – и изкуството му е сякаш направено без какавито и да е усилия.

Стояне, гордея се, че бях един от твоите приятели.

С голямото си изкуство, с твоите създадени образи ти и сега си до нас.

Захари Каменов:

Стоян беше свободен човек, който държеше съдбата в ръцете си. Обичаше живота – морето, виното, жените, приятелите си – сто процента отдаден на изкуството, изключителен естет. Убеден съм, ще бъде вдъхновение за поколения артисти и ценители.

Георги Чапкънов:

Нанкиса е европейски художник, ама и повече, и много добър човек. Скъп приятел! Няма го, продължавам да го обичам и ми липсва.

Зиятин Нуриев:

Съвършен естет, невероятно дисциплиниран и артист, но не показен.

Съжалявам, че едва през последните десетина години бях по-близък с него. За мен Стоян Цанев беше като полъх – не можеш да го уловиш, но усещаш осезателно присъствието му.

Ангел Станев:

Пластическият език казва много повече от думите.

Свилен Блажев:

Нанкиса е птица – Голяма, Свободна, Мощна и Силна. Навярно вечно в полет…..!

Милко Божков:

Стоян ми беше добър приятел. Много добър приятел. Най-добрият приятел.

Стоян Цанев завършва графика в Художествената академия във Варшава при проф. Анджей Руджински през 1973 г., с награда на министъра на културата на Полша

Удостоен е с множество национални и международни награди точно за графика:

1975 Наградата на град Бургас, 1981, 1985

1978 Награда на изложбата Приятели на морето, 1980

1978 Първа награда на Общата младежка изложба, 1982

1979 Награда на Биеналето за хумор и сатира, Габрово; Национална награда за графика Веселин Стайков

1980 Награда на Интерграфик, Берлин, Германия

1981 Награда на Биеналето на графиката, Варна

1983 Първа награда на Биеналето на графиката, Варна, 1985

1984 Златен медал за графика на Арт Експо, Ню Йорк, САЩ

1985 Почетно отличие на Биеналето на графиката, Листоуел, Ирландия

Награда от Международната изложба – конкурс Максим Рамос, Ферол, Испания

1986 Награда на журито на Биеналето на графиката, Фредрикстад, Норвегия

Златен медал на Триеналето на графиката, Фрехен, Германия

1987 Голямата награда за българско участие на ІV-то биенале на графиката, Варна, България

1988 Национална награда за графика Веселин Стайков

1998 Награда от Бианале на графиката, Белград, Югославия

Носител на много други награди от национални художествени изложби.