Изложбата „ЛИКА ЯНКО - Пътуване към образа” до 5 септември в залите на Двореца

Националната галерия притежава една от най-големите и представителни колекции от творби на Лика Янко

Изложбата „ЛИКА ЯНКО | Пътуване към образа” може да бъде посетена в залите на Двореца до 5 септември 2026 включително.

Лика Янко, Портрет на момиче, 1958

Националната галерия притежава една от най-големите и представителни колекции от творби на Лика Янко (1928–2001). Това става възможно благодарение на дарителския жест, който художничката прави още приживе. След две мащабни експозиции през 2002 и 2011, базиращи се на максимално пълна хронология, настоящата изложба насочва фокуса на внимание към проблемите на ранното й творчество.

Лика Янко, Рибари в синьо, 1960-те

В избора на заглавието „Пътуване към образа“ виждаме възможност да се вербализират двата основни проблема пред изложбата. Първият е свързан с десетилетието, в което се разполагат тези произведения – 1960-те. Лика Янко е в началото на своя път и именно през образите и топосите на веществения свят тя търси своята истина за изкуството.

Лика Янко, Родопски пейзаж, 1965

От друга страна, в това „пътуване“ към себе си художничката не е сама. Спонтанно, по-скоро като игрово действие, или напълно осъзнато като тих бунт спрямо нормативите на официалното изкуство, една малка група художнички поставят началото на ежегодни неформални пленери из Родопите, околностите на Мелник, Карланово и др. Сред тях са Ваня Дечева, Дора Кънчева, Олга Вълнарова, Мими Веселинова, Райна Вунчева, Костадинка Цветкова, Жени Механджийска… Нямаме непосредствени доказателства за обща тяхна естетическа платформа, но заставайки пред живописните им творби, с голяма доза сигурност можем да реконструираме настроенията, които са ги владели и източниците, които са следвали.

Костадинка Цветкова, Пейзаж от Родопите, 1960-те–1970-те

Олга Вълнарова, Родопчанка, 1959

Изложбата поставя на фокус един проблем от историята на българското изкуство, който до момента е единствено „скициран“, без да бъде подкрепен с нужната визуализация и професионален коментар.

Изложбата няма претенцията за изчерпателност по тази тема. В нея само се очертават общите силуети на имена, събития и художествени факти, които не са детайлно проучени и анализирани. Те обитават онези отстранени спрямо официалната линия гранични или крайни зони, в които все още доминира отсъствие, мълчание и недостатъчност, но без които цялостната картина на българската художествената история няма да бъде пълна и завършена.

Куратори: Николай Ущавалийски и Ива Велева, Национална галерия