Ставри Калинов – човекът, който превръщаше материята в душа

Три години без Маестрото – но с неговия смях, неговите образи и неговия вечен стремеж към красотата

Днес се навършват три години, откакто Ставри Калинов прекрачи границата между този свят и онзи, в който вероятно отдавна са живели героите на неговото въображение. На 12 септември 2023 г. България се раздели с един от най-разпознаваемите и необикновени творци на своето време. Той си отиде на 78 години, но остави след себе си не просто произведения, а цяла вселена.

И може би това е най-точният начин да говорим за Ставри Калинов днес – не като за човек, когото сме загубили, а като за творец, който продължава да присъства.

Защото някои художници оставят картини. Други – скулптури. Ставри Калинов остави ЦЯЛ НЕПОВТОРИМ СВЯТ.

Свят, в който стъклото има душа, бронзът има памет, златото не е разкош, а светлина, а човешкото лице може да бъде едновременно усмихнато, тъжно, мъдро и загадъчно.

„Фабриката за изкуство“

Наричаха го „фабрика за изкуство“. И определението не е случайно.

Калинов беше от онези творци, за които границите между отделните изкуства просто не съществуваха. Работеше с дърво, коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика и стъкло, което се превръща в един от любимите му материали. Създаваше скулптури, пластики, картини, графики и произведения на приложното изкуство.Той умееше да види човек там, където другият вижда само парче метал. Да открие приказка в стъклото. Да превърне формата в характер. Да сложи ирония там, където всички очакват патос.

И точно затова неговото изкуство трудно може да бъде поставено в една-единствена рамка.

Ставри Калинов беше скулптор, но не само. Беше художник, но не само. Беше разказвач. Беше провокатор. Беше естетически бунтар. И преди всичко – човек с ненаситна жажда да създава и живее.

Три години по-късно

Ставри Калинов вече го няма сред нас. Но го има в бронза. В стъклото. В картините. В пластиките. В онези странни, красиви и понякога усмихнати същества, които сякаш всеки момент могат да проговорят. Това е голямата привилегия на истинския творец – да напусне живота, но да не напусне света.

Три години след неговата смърт можем да кажем нещо, което времето само потвърждава:

Ставри Калинов не беше просто част от българското изкуство. Той беше един от неговите ярки, непокорни и неповторими гласове.

Негови автентични произведения могат да бъдат открити в последното му творческо земно обиталище – галерията на Цар Освободител 6, София.

Поклон!