Васил Стоев и Вежди Рашидов плениха публиката със съвместната си изложба „Форми на паметта“ в галерия „Готи“

Два силни характера и две различни енергии се срещат в едно споделено пространство, за да покажат творчество, което надхвърля граници, жанрове и материал

Художникът Васил Стоев и скулпторът Вежди Рашидов плениха публиката със съвместната си изложба „Форми на паметта“, която беше открита снощи в галерия „Готи“ в Пловдив.

Когато двама толкова големи, ярки и талантливи творци обединят сили – резултатът е взривоопасен!

Два силни характера и две различни енергии се срещат в едно споделено пространство, за да покажат творчество, което надхвърля граници, жанрове и материал – живописта на Васил Стоев и скулптурата на Вежди Рашидов.

„Винаги е любопитно, а може би и съществено, как се осъществява изложба за двама. Има формална причина, но основното е съмишленост в избора, което би трябвало да се предаде и на нас – публиката. Bсе пак нека да подчертаем – едно поколение, едновременно и значимо присъствие в значим период в българското изкуство, близки отношения към същността, посланията и начина на боравене с художествения език и художествената форма, независимо от различните изразни средства”. Това каза в откриващото си слово изкуствоведът и директор на Градска художествена галерия (ГХГ) Пловдив Красимир Линков.

Рашидов и Стоев застават един до друг, за да разкажат обща история за паметта в различни нейни форми – история за човешкото преживяване, за материята и духа, за времето, което оставя следи като спомен и присъствие.

Своеобразният диалог на езика на изкуството между двамата разкрива формите на паметта чрез контраста между скулптура и живопис – между тежестта на бронза и динамиката на колорита, между обема и формата, цвета и светлината.

Линков изтъкна, че няма да прави изящен анализ на личностите на двамата автори, но не може да не се изкуши да тълкува посланията им. „Паметта е един вид настояще, защото се осмисля тук и сега. Всяко останало разбиране е история, а ние не живеем в нея. Разбирам в случая извървения път, срещите с хора, пътешествията с моделите, възторзите и разочарованията и всичко, всичко, което оставя по една малка бръчка и един бял косъм по косата и брадата на артиста“, каза Линков.

За Вежди Рашидов той подчерта, че публиката се възхищава на изкуството на артист от световна величина, среща се с чувствителната гражданска съвест, допусната е до неговите съмнения и страсти.

Изкуствоведът допълни, че на първо място рисуването и правенето на скулптура са духовни изживявания за автора.

„В този си образ той е специален дори за себе си. Когато работи, той прави дисекция - духовна и пластична, за да направи видими невидимите връзки на личността с другите. Раздробява и размества формата, раздвижва повърхностите, разменя пропорциите, акцентира върху ракурсите, нарушава баланса и създава неповторима иконография. Магията на този процес властва във всяко едно пространство, в което попадат работите му“, категоричен бе Линков.

Според него Вежди Рашидов визуализира драмата на своя живот с познатия патос, характерен за неговото слово - сложно, издълбоко, с наличието на едно разтърсващо откровение, разкрива, че човекът и неговата болка живеят един живот.

„Oт фигуралното към абстрактното и към духовното се развива живописта на Васил Стоев. Кое е по въздействащо – спокойните естетски плоскости или богатите колоритни изблици? Мисля, че балансът между тях определя специфичния език на художника. Интелектуална, силно обърната към един чувствителен вътрешен мир, от който блика хармония, колоритен блясък, оптимизъм и стремеж към съвършенство, е неговата живопис. Художественият факт е продукт на лично преживяване, на споделена възхита от съвършената част на света“, каза за художника Васил Стоев директорът на ГХГ-Пловдив.

По думите му приказно-метафоричните сюжети, изградени с богато въображение, постепенно се стопяват в богата колористична гама, изградена с чувствен жест, сред изящно изваяни в единна тоналност живописни фонове.

„Притежавайки разнопосочни артистични умения, Васил Стоев непрекъснато усъвършенства технологията и живописната си техника, и я превърна в език на естетски внушения, способни да влияят на разума на високо ниво, което се очаква от човека“, посочи Линков.

Скулпторът Вежди Рашидов благодари на Красимир Линков, на художника Васил Стоев и на домакините от галерия „Готи“ – Ирена и Георги Ганчеви. „Тази хубава, кокетна галерия - такива са и парижките галерии - кокетни, топли, уютни и приятни. По-важно е какво има в галерията. Така е в живота. Качеството е важно. И ако това е пътят, това е много добре. Добре за хората, които ценят изкуството“, сподели Рашидов пред гостите.

Той отбеляза, че това е добре и за добрите артисти.

Вежди Рашидов сподели още, че когато е станал министър на културата, Пловдив е бил първият град, за който се е замислил и напомни за двете базилики и театъра, които са били направени. „Пловдив не ми е безразличен град“, призна големият български скулптор.

Художникът Васил Стоев благодари на домакините и подчерта, че идеята за съвместната изложба тази вечер е тяхна. „Те помогнаха и я осъществиха“,отбеляза той и изказа благодарност към изкуствоведа Красимир Линков за прекрасните думи.

„Няма по-голяма радост от това. Обичам ви“, обърна се Стоев към гостите на откриването на изложбата и им пожела здраве и още такива срещи, на които да се говори само за изкуство.

Авторите са свързани не само от изкуството, но и от дългогодишно приятелство, което се усеща във всяка творба – като обмен на енергия, уважение и споделен път.

В тази изложба паметта е жива – тя принадлежи едновременно на тях и на зрителя.

Събитието беше уважено от зам.-кмета на Пловдив Пламен Панов. Присъстваха и редица общественици, галеристи, художници и много почитатели и приятели на авторите.

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. и Художествената академия, специалност „Скулптура” при проф. Д. Даскалов, където по-късно като утвърден творец преподава. През 1985 г. заминава за Франция след конкурс за „Сите дез-ар” в Париж. Участва в групови, тематични и самостоятелни изложби във всички по-големи градове в страната, в повечето европейски държави и световни културни центрове. Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на редица престижни отличия. 

Васил Стоев е роден на 7 август 1950 г. в Първомай. Завършва приложна графика в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов, през 1979 г. Член е на Съюза на българските художници от 1987 г., член е на група “Филипополис”. Първата му самостоятелна изложба е  през 1981 г. Излагал е картини в Австрия, Германия, САЩ, Турция, Италия, Малта, Белгия, Франция, Русия, Полша, Финландия, Гърция, Швейцария, Холандия, Япония, Португалия, Югославия. Има участие и продадени свои картини на търг на „Сотбис“. Носител е на наградата „Пловдив” - 1999 г., на втора награда от международно биенале в Малта – 1997 г.