Васил Антонов показва уникална изложба с картини от личната си колекция

Давам си сметка, че съм имал добър знак от съдбата да срещна достатъчно хора, които са ми дали шанс да подредя за себе си модел на уважение и привързаност към духовните ценности, казва той

Един от най-значимите български колекционери и ценители на изкуството - Васил Антонов, представя уникална изложба в Арт Център Плевен.

Той разкрива част от богатата си лична колекция картини за широката публика.

Куратор на изложбата е големият плевенски художник Иван Велчев.

Откриването на експозицията, озаглавена със символичното име „Картината“, беше снощи, като събитието беше уважено от редица почитатели на изкуството от различни сфери на обществения живот в България, както и приятели на колекционера.

Гостите изразиха мнение, че това ще е една от най-значимите културни прояви не само за Плевен, но и за страната.

Васил Антонов е издал и каталог към изложбата.

Журналистът Светлана Трифоновска разкри любопитни факти за някои от произведенията, които са показани в Арт Център Плевен:

„Той притежава и една от най-вълнуващите творби от 80-те години на Тома Трифоновски „Двете момичета”, а аз познавам моделите. С огнената коса е журналистката Даниела Пурчелова, а другата съм аз. В експозицията картините на Томата и Шаро - Атанас Яранов, са една до друга, точно както е било в живота. Друго платно съжителства с тайнствените натюрморти - цветя на Йордан Кацамунски, също любим художник и приятел на Томата”.

Показвайки свои любими произведения, Васил Антонов по своеобразен начин допуска публиката до интимния си свят, като кани всички свои приятели и почитатели на изкуството да съпреживеят неговите собствени емоции, спомени и мисли чрез досега с емблематичните и талантливи автори и техните ярки творби.

„Контактът с изкуството дарява дух, душа, нещо над ежедневието и битието. С това убеждение си позволявам да споделя част от моята колекция с Вас“, казва той.

Ето какво още споделя Васил Антонов за любовта си към изкуството и пътя, който изминава през всичките тези години в духовното си израстване:

„По пътя на живота човек се среща с хора, които, искаме или не, оставят следа в нашето битие, в нашето духовно развитие и присъствие. В различни етапи от този път се случват срещи и събития, които определят и формират отношение към важни и съществени черти на поведение и характер.

Давам си сметка, че съм имал добър знак от съдбата да срещна достатъчно хора, които са ми дали шанс да подредя за себе си модел на уважение и привързаност към духовните ценности и да го следвам, според възможностите си.

Спомням си първата картина, която си закупих – „Севастократор Калоян и Десислава“ на Венелин Захариев, от родния ми град Монтана. Това бе през 1982 година.

През 1983-та, на една изложба в Монтана, бях впечатлен от монументална работа на акад. Светлин Русев, която силно въздействаше с неговото черно и червено. Това бе знак за началото, за начина и силата на възприятието, за отношението към изкуството. С времето тези преживявания се превърнаха в основа за осмисляне и привързаност към територията и съдбата на художника и живописта.

Много пъти след това имах подобни случаи, в които изпитвах това чувство. Усещането за все по-истинско влечение към общуване с творците на изобразителното изкуство. Съвсем естествено се подредиха много от запознанствата ми с художниците. Някои случайни като контакт, но повечето с добра воля и симпатия, за което съм благодарен!

Незабравими са общуването и разговорите с проф. Валентин Колев, Милко Божков и Иван Велчев по време на съвместните пленери в Общинската галерия на ул. „Иван Вазов“ №5. В последните от тях и с участието на акад. Светлин Русев, благодарение на когото се запознах с редица от неговите ученици - Стилиян Атанасов, проф. Станислав Памукчиев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Емил Попов, проф. Десислава Минчева, проф. Димитър Чолаков, Валентин Узунов… Автори със силно творческо и човешко присъствие в културата на България.

В този процес на общуване се зароди и онази страст към притежание на отделни творби. Откупени, подарени, разменени - те бяха вече част от моя живот.

Днес трудно мога да кажа точната бройка на колекцията ми от картини.

Всяка една от тях ми е дала нещо - изживяване, емоции, спомен, смисъл, надежда.

Личното ми отношение към автори и картини се превърна в осъзната необходимост. Това ме накара да погледна събраното през годините като колекция. В голямата си част е повече като почитание към таланта на редица плевенски художници - Сидония Атанасова, Йордан Кацамунски, Тома Трифоновски, Николай Дабов, Илия Милков, Никола Николов, Георги Борисов, проф. Кирил Мескин, Юри Буков, Петър Мичев-Педро, Хинко Хинков, Огнян Кузманов, Нина и Иво Петрови, Пламен Пенов и др. Автори, които оформят, не без основание, Плевенската школа като достойна част от културната палитра на града и страната.

Контактът с изкуството дарява дух, душа, нещо над ежедневието и битието.

С това убеждение си позволявам да споделя част от моята колекция с Вас.

Радостен съм, че тя е дом на толкова талантливи и безсмъртни творци. Създаденото от тях остава. И след нас!”

Сред изложените картини присъства и една от най-забележителните творби на Красен Кралев, а именно „Нощен пейзаж“, от серията „Забравени селища“. 

Бившият спортен министър вече е утвърдено име в съвременното българско изкуство.