Времето като материя: изложбата I I am на Марко Сичилиано в Cable Depot Sofia изследва интимността, времето и променливото „аз“

От 30 септември до 24 октомври 2026 г. Cable Depot Sofia ще представи изложбата I I am — самостоятелен проект на базирания в Берлин италиански художник Марко Сичилиано, куриран от FRENCH PLACE (Милано). Изложбата изследва интимността, желанието, уязвимостта и политиката на излагането, като поставя във фокус границата между личното и публичното, близостта и дистанцията, присъствието и отсъствието.

Скулптура, инсталация, фотография, видео, звук и художнически книги изграждат практиката на Сичилиано. В нея прагът се превръща в основен мотив — място, което едновременно разделя и свързва. Тук близостта и дистанцията, привличането и безпокойството, личното преживяване и социалните отношения непрекъснато сменят местата си.

11 am.

В 11 am времето придобива форма чрез светлината. В единадесет часа сутринта слънчевата светлина преминава през капаците и оставя своя образ върху органзените завеси. Един конкретен миг се отпечатва върху материята и остава там като следа.

Изложбеното пространство се преобразява в спалня — временен пейзаж на паметта. Стъклената фасада се превръща в прозорец, в око на дома, а завесата — в негов клепач и филтър. Вътрешното и външното непрекъснато разменят местата си.

С помощта на привидно обикновени елементи Сичилиано говори за интимността, личното пространство и връзката между частното и публичното. Работата поставя въпроса и за самото възприятие: как времето, географията и гледната точка променят начина, по който виждаме едно място и един момент.

Настоящето и миналото се събират в един крехък образ. В тъканта на завесите светлината на точно определения час продължава да трепти като безкрайна секунда.

I I am.

Две вертикални линии и две букви. От нас зависи как ще ги прочетем. Заглавието на изложбата остава умишлено двусмислено: обозначение на време или твърдение за идентичност? И двете — и нито едното.

I I am говори за присъствието в тук и сега, но и за неговата преходност. Мигът вече е отминал още докато го преживяваме. По същия начин „аз“ никога не е едно-единствено. То е праг, през който преминават множество гласове. Публичното и частното, вътрешното и външното се срещат зад воала на завесата.

За изложбата си в Cable Depot Sofia Сичилиано се обръща към „Легионът живее в нас“ (1935) на Фернандо Песоа. Аз съм просто мястото / Където мисленето или чувстването се случва, започва стихотворението.

При Песоа „аз“ вече не е този, който мисли. То е мястото, в което мисълта се случва. Не стабилен център, а поле, обитавано от множество гласове. За да проговори, един от тях трябва временно да заеме мястото на останалите. Този „аз“, който казва „аз“, не е непременно най-автентичният. Той е просто този, който в конкретния момент е взел думата.

Именно тази несигурност изследва Сичилиано в I I am. Всеки път, когато „аз“ заеме позиция, той вече е друг. Всеки път, когато каже „аз съм“, това твърдение съществува само за времето, необходимо да бъде произнесено.

Тук субективността не е същност, която чака да бъде открита. Тя е временна позиция. Ние я заемаме, напускаме и отново изграждаме. Границите ѝ се променят всеки път.

Именно на този праг Сичилиано среща Песоа. И двамата изграждат пространство, в което различни идентичности могат да се появяват, да се припокриват, да си противоречат и да изчезват. За Песоа това пространство е писането. За Сичилиано то е самата изложбена зала — праг между показаното и скритото, между „аз“-а, когото разпознаваме като свой, и всички онези гласове, които преминават през него.

Всичко е задържано в един миг, откраднат от деня и кристализиран в светлина.

В изложбата присъства и един допълнителен, почти невидим елемент: страница от книгата на Песоа със стихотворението, пресъздадена върху ръчно изработена хартия. Към нея е добавен книгоразделителят, който е придружавал оригиналната страница. Той е превърнат във воден знак.

Както светлината оставя следа върху тъканта на завесите, така книгоразделителят остава вписан в хартията, без да се вижда непосредствено. Образът му се появява отново едва когато светлината премине през материала.

Така I I am изгражда пространство между присъствие и отсъствие, излагане и прикриване, постоянство и преходност. Това е място, в което времето се превръща в материя, а идентичността — подобно на светлината — може да бъде видяна само в мига, в който преминава през нещо.

МАРКО СИЧИЛИАНО – Роден през 1991 г., Марко Сичилиано живее и работи между Берлин и Милано. Практиката му се развива в областта на скулптурата, инсталацията, фотографията, видеото, звука и художническите книги, като се занимава с въпросите на интимността, желанието, уязвимостта и политиката на излагането. Работейки с фрагментирани наративи и материални асамблажи, Сичилиано изследва как телата – човешки и нечовешки – се оформят от системи на грижа, контрол и репрезентация. Неговите произведения често функционират като чувствителни диспозитиви: пространства на напрежение, в които се пресичат афектът, паметта и телесността и в които личният опит се превръща в призма, през която се изследват по-широки социални динамики.

През последните години Марко Сичилиано представя работата си в редица самостоятелни и групови изложби в цяла Европа. Предстоящите проекти включват: „Minor Attractions“ (Лондон), представен от FRENCH PLACE; „Mateiral“ (Мексико Сити), съвместен щанд с Андреа Фереро, представен от FRENCH PLACE; както и предстояща едномесечна резиденция и самостоятелна изложба в Милано (Италия) в FRENCH PLACE през 2027 г.

Сред последните му проекти са „Цирка“ в Кунстферайн ам Роза-Луксембург-Плац, Берлин (2026), курирана от Киара Валчи Мацара и Сузане Принц; „Социален клуб Базел: Офисът“ (2026) с FRENCH PLACE; „Корале“ (2026) в FRENCH PLACE; „Интерлюд“ в Щадтгалерия Бриксен (2025), курирана от Марко Пиетракюпа; „Марсел“, дипломна изложба в Университета по изкуствата в Берлин (2024), курирана от Моника Бонвичини; както и „Не ме забравяй “, представена в Хошек Кънтемпъри, Берлин, и „Мала Воадора“, Порто (2021).

Негови произведения са представяни и в институционални и независими контексти като „ФючърДоум“, Милано; „Едикола Радецки“, Милано; и „Суперфлуо“, Милано.

Сичилиано е участвал в множество групови изложби, включително изложбата на финалистите за „Наградата Карл Хофер“ в Университета по изкуствата в Берлин (2024); „LSD (Любов, секс, дисонанс)“ в Берлин (2025), курирана от Лука Лоли и Пиер Грану; „Сребърна подплата“ – HalbHaus, Берлин (Германия), курирана от Кунцен; „Имаме всичко, останалото липсва“ във Farm Cultural Park (2024).