7 закона на психологията, които променят живота коренно

1. Правилото на огледалото.

Хората, които ни заобикалят, са нашите огледала, отразявайки онези наши черти, които ние самите често не можем да разпознаем.

Например, ако някой се държи грубо спрямо нас, това означава, че една частица в нас самите иска това или поне несъзнателно допускаме това поведение.

Ако често ставаме жертва на измамата на другите, то това е знак, че сме твърде лековерни. Така че можем да се ядосваме само на себе си.

2. Правилото за избор.

Всичко, което се случва в живота ни, е резултат от нашия личен избор. И ако сега говорим със скучен човек, не означава ли това, че и ние също сме отегчителни за някого?

Няма лоши хора, но има нещастни хора. Ако страдаме от общуването с тях, тогава това означава, че сами го искаме. Така че няма смисъл да се преструваме. Ние самите сме виновни за всичко, което ни се случва.

Хората сами създават собствените си съдби.

3. Правилото на грешката.

От време на време правим грешки. Понякога мнението и действията ни са погрешни. Реалният свят не е черно-бял и ние далеч не сме перфектни.

Ние сме обикновени хора, които може да правят грешки от време на време. Най-важното е да можем да разпознаем перфектната грешка и да я поправим своевременно.

4. Правилото за взаимност/реципрочност.

Имаме точно това, от което се нуждаем и каквото заслужаваме. Независимо дали става въпрос за връзка с другите, кариера или финанси. Ако не знаем как да обичаме човек на 100%, тогава е глупаво да очакваме, че той наистина ще ни обича в замяна.

Затова всичките ни оплаквания нямат смисъл. Но ако решим да се променим, хората около нас също се променят към по-добро.

5. Правилото на зависимостта.

Никой нищо не ни дължи. Да помагаме на всички, на които можем и да не очакваме нищо в замяна. Това трябва да ни прави щастливи.

За да станем добър човек, първо трябва да натрупаме вътрешна сила. За да придобием вътрешна сила, трябва да започнем да вярваме, че можем да направим всичко. Но също така е хубаво да се научим, ако е необходимо, да казваме „Не!“

6. Правилото за присъствие.

Ние съществуваме тук и сега. Миналото е миналото, защото всеки миг, в който живеем е настоящето. Няма и бъдеще, тъй като все още не е пристигнало.

Животът в миналото може да доведе до депресия, а загрижеността за бъдещето може да доведе до тревога и безпокойство.

Докато живеем в настоящето, ние сме истински, съществуваме в реалността. Именно там е истинското щастие.

7. Правилото на оптимизма.

Докато се оплакваме от живота, той преминава мимоходом край нас, а ние дори не го забелязваме.

Очите виждат, краката ходят, ушите чуват, сърцето бие, душата се радва. Фитнесът ни, това са лъчите на слънцето, гората и реката. Ако продължим напред, вятърът щи гали кожата ни и ще усещаме, че живеем.

Ако просто гледаме телевизионни сериали, търкаляме се в леглото и общуваме само в интернет - присъстваме не в този свят, а в паралелен.