Бъдни вечер – традициите и обичаите на светлия християнски празник

На този ден православните християни специално се подготвят за предстоящия празник, цял ден изпълнен със специално празнично настроение.

Бъдни вечер се нарича още Малката Коледа. Днес свършват коледните пости, които започнаха от 15 ноември. Според народното вярване от Игнажден започват родилните болки на Божията майка и тя ражда на малката Коледа, но съобщава за това на следващия ден.

Вечерта срещу Коледа се събира цялото семейство на вечеря. Важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Където няма камина, добре  е да гори запалена свещ.

Приготвят се 7, 9 или 11 постни ястия – варен фасул, пълнени чушки с ориз (или боб), сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб, зелник, туршии, вино.

Може да се приготви зелева чорба с нарязан в нея праз лук и люта печена чушка.

В някои краища на страната изпичат пита, в която се слага сребърна пара. Питата се разчупва от най-възрастният или от стопанина на дома. Отделя се парче от питата за Богородица и се слага пред иконата. На когото се падне парата, ще му върви през цялата година, ще бъде здрав и щастлив. Ако парата се падне в парчето заделено за Богородица, значи годината ще е много добра за всички.

Вечерята започва с прекадяване с тамян на цялата къща, за да се прогонят злите духове и нечистите сили. По време на вечерята не трябва да се става, освен стопанина. Добре е вечерята да започне с молитва.

Поверията гласят, че всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Всеки чупи по един орех, за да се види каква ще е новата година за него.

През нощта трапезата не се вдига, за да се нагостят умрелите.

Апостол Павел ни заповяда:„ Винаги се радвайте. Молете се без преставане. Благодарете на Господа за всичко” (1 Сол. 5: 16-18). Ако празнуваме празника с радост, молитва и благодарност към Бога, тогава изпълняваме апостолския завет.