Богородичен пост

На 1 август започва Богородичен (Успенски) пост. Той е посветен на Божията Майка. Чрез него се изразява обичта и почитта към нея

Самата Богородица се е готвела за Своето Успение (тиха и мирна смърт) с непрестанен пост и молитва. Този пост започва на 1 и завършва на 15 август.

Според изискванията на църквата, първите пет дни на този пост се пости строго, а на 6 август (Преображение Господне) готвилите се за Св. Причастие се причестяват. На този ден се разрешава риба и се извършва освещаване на грозде.

През втората седмица постът е умерен с изключение на срядата и петъка.

Постът, като въздържание от физическа храна се практикува в три форми:

1.            Като качество и състав на храната

2.            Като количество на приеманата храна

3.            Като време и честота на храненето

В първата си форма постът е въздържание от месо, риба, мляко (масло, сирене, извара, сметана, кашкавал) и яйца, както и всички продукти и храни, в чиито състав влизат месото, млякото и яйцата.

Във втората си форма (като количество) постът е въздържание от пресищане с постни храни.

В третата си форма като време и честота на хранене, той се вмества в определени граници, от които не бива да се излиза.

Постът бива:

Пълен – когато не се яде и пие нищо

Строг – когато не се употребява растителна мазнина като зехтин, олио, някои видове семена

Умерен – с растителна мазнина

Облекчен – когато Църковният Устав разрешава мляко и риба

Когато се пости, не бива да се поглъща голямо количество постна храна (нещо като компенсация за въздържанието от блажно), нито да се приготвят изтънчени деликатесни храни.

Не бива да се хитрува и да се използват заместители на блажните храни: маргарин вместо масло, изкуствено мляко, какао вместо шоколад, витабел вместо месо – всичко това говори за слабост на човешката воля. Не трябва да се яде късно вечерта или през нощта.

Не трябва да се пости по принуда и да се роптае. Нито пък да се хвалите с това.

Ако не ядете месо само затова, че не можете да си го закупите или понеже имате високо кръвно  – това не е пост.

При пости трябва да се изключат алкохола и цигарите, да не говорим за наркотичните вещества. Да се намали кафето, гледането на телевизия, да не се посрещат гости, да няма веселби.

Освен телесен пост, трябва да се пости и духовно. Желателно е да оставате повече време сами със себе си, да се разхождате сред природата. Трябва да се увеличи любовта и милосърдието към ближните. Употребявайте постна храна, постещият спестява определени средства, една част от които е добре да задели за нуждаещите се на Църквата и бедните. Милостинята трябва да е от сърце, да не му се свиди на човек.

Йоан Златоуст казва за поста: „Който ограничава поста само с въздържание от храна, той по-скоро го безчести. Ти постиш? Докажи ми това с твоите дела. Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако имаш врагове, помири се с тях. Ако твоят приятел и другар е щастлив, не му завиждай. Нека постят не само устата, но и зрението, и слухът, и нозете и ръцете, и всички части на тялото. Нека постят ръцете, като пребъдват чисти от кражба и користолюбие. Нека постят нозете, преставайки да ходят на противозаконни зрелища. Нека постят очите, приучвайки се да не се устремяват към благообразни лица и да не се заглеждат по чуждата красота. Зрението е храна за очите: ако тя е противозаконна и забранена, то вреди на поста и разрушава спасението на душата; ако пък е законна и позволена, то украсява поста. По-нелепо от всичко би било по отношение на ястията да се въздържаме и от позволената храна, а очите да поглъщат и това, което е забранено. Нека пости и слухът; а постът на слуха е в това да не приема злословия и клевети. Нека и езикът пости от сквернословия и ругателства. Що за полза, когато се въздържаме от птици и риби, а гризем и ядем братята си?”

Ако не спазвате всички правила по Църковният Устав, вашето няма да е истински пост. Не се препоръчва да постят болните, децата, много възрастни хора.