Домът лекува

Интериорът зависи и от характера

Нашите мили домашни вещи, разпръснати пъстри абажурчета, килимите и тапетите всъщност ни оказват могъщо психическо въздействие. Покъщнината не само радва очите ни, но може и да ни лекува. Това зависи от човека.

Мнозина обичат да се разхождат из стаите с аристократични дълги халати. Подсъзнателната мисъл е:„В този дом аз съм цар!”. Такива хора се нуждаят от „домашен помощник”, който да им дава усещане за собствената значимост. Всичко наоколо трябва да е пухкаво, меко, податливо, да преобладават пастелни цветове и меко осветление (по-добре странично, а не горно). Задължително трябва да има растения, но не всяващи страх кактуси, а палми с мъхести стволове.

Онези, които се разхождат у дома със същите дрехи, с които отиват на работа, са по природа нерваци, бързаци, затова или губят апетит или ядат припряно. Най-доброто лекарство са цветовете, които повишават апетита, съчетанието между оранжево-червено и тюркоазено. Столова в тази гама прави хората непридирчиви към храната. Ако пък постоянно се преяжда, най-добро е съчетанието сиво и розово, тези цветове убиват и най-зверския апетит.

Интериорът зависи и от характера. Ако например стопанинът прекалено жестикулира, активен и обидчив е, по правило предпочита всичко голямо – дрехи, стаи, мебели, както и дизайн, който дава оптически ефект за увеличен обем. Покъщнината на дома му трябва да бъде от релаксиращи вещи: меки тъкани, тапицирани мебели, гумени изделия. Мекото обкръжение уравновесява страстите.

Обратно, има хора, които непрекъснато се вайкат, оплакват се, често плачат. Тяхната покъщнина трябва да бъде от твърди материали и със здрави повърхности, да има керамика, метал, мрамор. Всичко, което олицетворява стабилност и увереност е лечение за тях. Самият човек трябва да е обиколен от топла цветова гама, силният – от студена.

Който се вълнува и страхува от всичко, трябва да избира вещите да бъдат в розово и люляково. Повечето килии в американските затвори са в розово. Розово-люляковата среда обаче е статична, не стимулира към творчество, затова покъщнината трябва да бъде необикновена, абстрактна.

Има хора, които обичат да пият във високи изящни чаши, които ценят наслажденията. Те никога не купуват евтино или синтетика, искат интериорът им да отразява тяхното „аз”, да утвърждава тяхната значимост. За да се чувстват добре, всичко около тях трябва да бъде скъпо и луксозно.

А кои хора през зимата не носят шапки? Психолозите са установили – умните, склонните към абстрактно мислене. Такива хора не обичат дреболиите, разни възглавнички по диваните, нишите, орнаментите. Търсят простор и не понасят висящи картини и висящи саксии.