Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Хороскоп
  3. Хигиената през Средновековието

Хороскоп

Хигиената през Средновековието

Снимка:

Липса на редовни водни процедури, листа вместо тоалетна хартия и съмнителни методи за грижа за себе си - говорим за най-страшните правила за хигиена на Средновековието.

Създателите на филми, посветени на Средновековието, най-често се фокусират върху трогателни любовни истории, смели рицари, дворцови интриги, създавайки красива картина, която привлича погледа на зрителя. Едва ли дори един съвременен човек, попаднал в това време, би нарекъл обстановката привлекателна. Пълни антисанитарни условия, огромен брой заболявания, причинени от липса на подходяща хигиена, смрад и воня - така може да се опише Средновековието.

Повечето средновековни лекари отстояват необходимостта от редовно къпане (с изключение само на периодите на епидемии от чума, тъй като се смятало, че порите, разширени след контакт с топла вода, са в състояние да „абсорбират“ замърсения въздух), но в действителност тези препоръки рядко се спазвали.

Тази привилегия не се използвала и от богатите слоеве от населението, както може да се предположи - например Изабела I Кастилска се изкъпала само два пъти в живота си (непосредствено след раждането и преди собствената си сватба), а в спалнята на Луи XIV, който също се е изкъпал само два пъти през живота си, имало такава миризма на канализация, че по-късно руските посланици написали, че френският крал „смърди като див звяр“.

Това отношение към водните процедури се дължало на много фактори - някои се страхували от заразяване с инфекции, други вярвали в митовете, че измиването на лицето води до слепота и други проблеми, трети просто се страхували от водата, тъй като не били свикнали с тези процедури от детството, а четвърти се уповавали на църковните забрани и отказвали да се къпят по религиозни причини. Проблемът се задълбочавал от факта, че през Средновековието прането в никакъв случай не е било редовна дейност - мръсното бельо и дрехите се перяли не повече от два пъти годишно, а алкална смес и урина се използвала като прах.

Спасението от ужасната миризма било разнообразието от ароматни средства - дамите използвали пудра, мъжете предпочитали да поставят малки торбички със сухи билки между дрехите си, а слабините и подмишниците избърсвали с розова вода - обаче тези мерки едва ли спасявали средновековните жители както от воня, така и от различни видове заболявания (вариращи от въшки до дизентерия).

Лошите зъби - показател за знатен произход

Мнозина смятат, че през Средновековието селяните и представителите на по-ниските съсловия са имали лоши зъби, но в действителност аристокрацията също е имала проблеми със зъбите. Работата е в това, че през XI -XV век в Европа захарта започва да се разпространява - този продукт е нетипичен за диетата на хората от онова време, в резултат на което тези, които могат да си го позволят, започват активно да развиват кариес и други проблеми със зъбите. Именно затова лошите зъби скоро започнали да се считат за показател за богатство и знатен произход, а собствениците им не бързали да ходят на лекар.

Впрочем, дори ако лошите зъби не се считат за признак на богатство, много малко биха се решили за лечение. През Средновековието не е имало упойка и всеки стоматологичен проблем е решаван радикално - чрез изваждане на болен зъб.

Липса на тоалетни, продукти за лична хигиена и канализация

През Средновековието тоалетните не са съществували по принцип (с изключение на подобието им в манастири и замъци, но това е било много рядко) - под леглата често е имало саксии, а съдържанието им периодично се изливало директно по улиците на града. Мнозина се облекчавали направо на улицата - в дворове, на малки улички, стълби (докато селяните често копаели специални ями, но тази мярка, разбира се, не помогнала да се справят с антисанитарните условия).

Тъй като през Средновековието не е имало водоснабдителна и канализационна система (както и тоалетни), всички човешки отпадъци, се озовавали по улиците, което превърнало градовете в зловонни места, в които не можело да се диша. Когато завалявал дъжд, който по това време се смятал за истинско наказание на Бога, нечистотиите изплували от всички уединени ъгли, образувайки мощни потоци - трудно е да си представим каква миризма имало по улиците на градовете. Тази ситуация довела до разпространение на редица инфекции, които често провокирали масови епидемии.

При това по онова време не съществували продукти за лична хигиена - вместо тоалетна хартия се използват малки парцали (за по-богатите граждани) или мъх, както и листа от растения (за бедните), а за превръзки и тампони са използвали мъх, увит в плат и други подръчни средства.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема