Храната на боговете

Манната небесна се появила тайнствено на земята като утринна роса и нахранила евреите

С 27-ия лунен ден се свързва легендата за манната небесна. Докато се скитали из пустинята, евреите останали без храна. Изплашили се, че ще умрат от глад. Но Бог и неговите ангели им дошли на помощ.

Така се появила манната небесна. Тя е сладка, приличаща на хляб храна. Появила се тайнствено на земята като утринна роса и нахранила евреите.

Легендата за манната от небето е описана в Стария Завет. За появата на манната се разказва следното: „Росата се издигна и тук на повърхността на пустинята има нещо малко, грубо, малко, като инея на земята. И Израилевите синове видяха и си казаха един на друг: Какво е това? Защото те не знаеха какво е. И Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви е дал за храна. И тогава четем: „И израилевият дом нарече хляба с това име: манна беше като семена от кориандър, бяла, на вкус като питка с мед“.

Според авторът на 77 псалм, манната е хляб на ангелите.

(77 : 22) “ ..... не вярваха в Бога, нито уповаваха в Неговото спасение. 23. При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24. та им наваля манна да ядат и даде им небесен хляб.

25 Човеците ядоха ангелска храна, прати им храна до насита. “

Други смятат, че пада от някои дървета. (Числа - 4 кн.М/Гл. 11: 7)” А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8. И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в котли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9. Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна”.

 В долините около Синай и днес се намира един вид манна, която пада от някои дървета през юни. Арабите я събират и правят от нея пърженици, и я наричат мед.

 “Тя не се намираше по дърветата и растенията, но "по лицето на пустинята", където и да отидоха израилтяните. Тя още беше съвсем различна по качествата и свойствата си, днес падаше и служеше за храна, а на утрото се вчервясваше. Тя беше чудесна по изобилието си, тъй като с нея се хранеха милиони; по това, че тя не падаше в съботен ден, но падаше два пъти в деня преди събота; и по това, че в съботата тя не се разваляше”. 

И така евреите се хранели с тази манна всеки ден, докато странствали из пустинята. Тя падала сутрин в такова количество, което било достатъчно за ежедневна храна на всяко семейство от еврейския стан. Ако някой събирал повече,  манната се разваляла и не била годна за ядене. Затова запаси не се съхранявали. В шестия ден от седмицата, в петък, получавали двойна порция. Така те се изхранвали с нея 40 години.

В еврейските легенди за манната се разказват много повече неща, отколкото се споменава в Библията. Например казват, че ангелите мелят манната на третото небе. Хората, които я ядат, стават силни като ангелите. Тя не трябва да се готви и има вкус на храната, която най – много обичате, а за езичниците е горчива. Когато манната се появи на земята, тя винаги е чиста, защото вятърът и дъждът я изчистват. Освен това е засипана с росата. Говори се, че в рая текат реки, пълни с манна, откъдето пият правоверните, когато попаднат на небето.

Изследването на това явление е предмет на много научни и псевдонаучни трудове. Някои автори са склонни да интерпретират това явление от гледна точка на теософията и езотериката, но има и фундаментални изследвания, изводите от които представляват истински интерес.

В началото на 19 век немският биолог Еренбург изказва предположение, че манната от небето не е нищо друго, освен защитна реакция на дървото тамариск. Той отделя капчици сок, за да прогони листните въшки, сокът замръзва, разпада се до земята под формата на бели сладки зърна. Има разбира се и други версии.