Индивидуалните планети в хороскопа

Всеки човек идентифицира себе си с някакво неповторимо “АЗ” (това е влиянието на Слънцето), неговата индивидуална позиция. Всеки човек притежава спонтанна импулсивност, изразена в рефлексите и безсъзнателните емоционални реакции (това е от влиянието на Луната) и специфичните способности да изразява своите мисли (това е Меркурий в нас).

Всеки човек се стреми да обича и да поддържа близки отношения (говори Венера в нас) и усеща потребност от активна самоизява и желанието за сексуално влечение (тогава Марс говори в нас). Сатурн показва търпението и дисциплината, Юпитер – възгледите, убежденията, личната философия. Уран – неочакваното, случайностите, свободния избор. Нептун - самовнушението, въображението и състраданието. Плутон - необходимостта от трансформация и възраждане, неуправляемите ситуации, съдбата, колективното чувство в човека.

Всеки човек е изтъкан от различни зодиакални влияния. Никой не е в чист вид. Зодиакалните знаци са в особени съчетания и уникални плетеници. Акцентът пада на различни места и от нас се получава индивидуален специален зодиакален коктейл.

Сега по-разширено да се спрем на влиянието на Венера в нашия живот. Човешкото тяло е като един кошер. Както в него жужат хиляди пчели, така в нас жужат нашите желания, които искаме да осъществим веднага. Ние сме зависими от тях и в техен плен сме. Ако по-голяма част от тях се осъществят, ние ще се чувстваме щастливи. Ако останат неизпълнени - ще бъдем много разочаровани, тъжни, нещастни. Може някои хора да изпаднат дори в депресия.

Дали ще бъдем щастливи или не, зависи от изпълнението на нашите желания. Човек е като дете. Иска ли, иска. Но ако стане така, че на някого му провърви и се реализират повечето му желания, тогава какво става? Отначало сме щастливи, удовлетворени, доволни, но градусът на ентусиазмът ни постепенно започва да спада. Поражда се скуката, идва новата прищявка или желание и отново започваме да искаме. Човек никога не може да бъде задоволен. Ако задоволи едно желание, възниква ново. Мисли си, че ако постигне това или онова, всичко ще бъде наред и друго няма да иска. Но не става така. Никога няма да секнат исканията ни. Няма да пресъхне кладенецът на желанията ни. Но не сме наясно никога с тези наши желания какво точно искаме. Има една сентенция: ”Не можем да бъдем сигурни, че в дадено наказание или загуба няма награда, а в дадена награда няма наказание.”

Не можем да знаем дали това, което искаме е толкова добро и благоприятно за нас. Понякога сами си окачваме примката на врата. Много силните желания, ако са и постоянно в ума ни, ние ги подхранваме с голяма сила и те един ден се осъществяват, но дали ще ни донесат така очакваното щастие? Например много силно желаем някого и накрая става така, че го имаме. Но съдбата не случайно се е съпротивлявала на желанието ни, докато сме упорствали. Вместо очакваното удоволствие от субективното ни притежание какво се случва? Този някой вместо да ни направи щастливи, че го имаме, става извор на най-голямото ни нещастие - бие ни, краде ни, предава ни, унижава ни, ограничава ни като личност. Струвало ли си е тогава да го искаме толкова силно и от това да зависи душевното ни спокойствие и щастието ни? Съдбата винаги знае какво е добро за нас. Ако й се доверим, ще се разминем с този човек, защото той не е за нас, но в подходящ момент ще срещнем някой друг, който е по-подходящ за нас и ще ни помага да израстваме, ще провокира само доброто в нашата личност. Тогава ще бъдем щастливи.

Просто не трябва да бъдем нетърпеливи и да искаме да постигнем всичко на мига. Всяко нещо идва с времето си. Срещаме този, когото трябва да срещнем. Предварително е предопределено и няма да изтървем тази съдбоносна среща за нищо на света. Щом трябва да стане, то ще стане. Щом се разминаваме с някого, то е защото не е за нас. Всеки следва своя път.

Меркурий и Венера са нашите силни желания и изкушения. Марс е нашето действие, подтик да го осъществим, а Сатурн е този, който ни наказва за грешките.

Желанията ни са енергия. Ако не им се поддаваме, ставаме господари на себе си. Ако им се подчиняваме - ставаме техни роби. Те ни управляват. Ако ги сдържаме в себе си, се увеличава силата на нашия вътрешен магнетизъм. Да бъде или да не бъде? – това е въпросът.