Интересни факти за таралежите

Те също станаха популярни като домашни любимци заради сладката си външност, причудлив глас и добрия характер

Таралежи се появили на Земята преди около 15 милиона години (в някои източници се споменават даже 20). Таралежите са широко разпространени в дивата природа и обитават горите на Европа, Африка и Азия, по-късно били докарани и в Нова Зеландия.

Те също станаха популярни като домашни любимци заради сладката си външност, причудлив глас и добрия характер. Те лесно свикват с хората и домашните условия. Единствената причина, поради която малко хора оставят таралежи в къщата си, е силното им тупуркане през нощта, тъй като са нощни животни. При естествени условия таралежите живеят максимум 5 години, а у дома или в зоопарк - до 10 години.

Тъй като се хранят изцяло с много вредители - насекоми, те са много популярни сред градинарите.

Таралежите общуват с помощта на свирене. Мъркат, когато се ядосат.

Таралежите бързо се свиват в защитна топка, бучат и изваждат шиповете си, когато почувстват и най-малката заплаха.

Те обикновено не живеят навсякъде, а на определени места. Могат да се размножават в градски, крайградски и селски райони. През последните години все повече таралежи се преместват от горите в градове. Учените приписват това на факта, че основните врагове на таралежите - язовци и сови - не се срещат по градските улици.

Таралежите живеят в засушливи и полусухи зони. Обикновено не харесват влажните места и предпочитат да строят гнездата си на сушата. Предпочитат като местообитаване пасища, живи плетове, изграждат гнездата си на сухо, затворено място, например под храсти, в корените на дърветата, в пещери, в пукнатини или в сгради. Те отъпкват пътеки по цялата си територия и я патрулират в търсене на храна.

Таралежите обикновено не се състезават за територия и могат да съществуват съвместно с животни като котки и кучета.

Таралежите са нощни животни, които не обичат да се отдалечават от дома си. През деня обикновено прекарват в гнездото с диаметър 15-20 сантиметра. Предпочитат да се хранят с насекоми, червеи, бръмбари, охлюви. Диетата им включва също някои бозайници, птици, плодове, корени, гъби, жаби и дори отровни змии, които те могат да ядат без негативни последици. Изследователите са открили, че таралеж може да изяде усойница, ако е необходимо. Според африканския фонд за диви животни, таралежът изяжда приблизително една трета от телесното си тегло всяка вечер.

Много силни отрови - арсен, живачен хлорид, опиум и дори циановодородна киселина - са необичайно слаби на таралежите и не им действат. Те са доста устойчиви на отрова от пепелянка. Още през 1811 г. експериментално е установено, че таралежите, без да навредят на себе си, са яли мехури, съдържащи кантаридин, който е отровен за други животни.

Тъй като таралежите са активни през нощта, лошото им зрение се компенсира от отличното им обоняние и слух. Виждат цветове.

Когато се сблъскват със силно ухаещ предмет, таралежите проявяват странно поведение, известно като самонамазване. Таралежът ближе обекта, докато пенестата слюнка започне да се откроява, след което я прехвърля върху иглите.

Вътре иглите на таралежите са кухи - те са пълни само с въздух. Телата на младите таралежи са защитени от хищниците с около 3000 игли, а на възрастните - 5-6 хиляди игли. Една от три игли се сменя за една година. Иглата расте дълго време - повече от година. На горната челюст са разположени 20 малки зъбки, а на долната 16. Когато остареят, те изпадат като при хората.

Таралежите са доста пъргави животни. Докато вървят и бягат, таралежите стъпват на земята с цели крака. Те могат да бягат до 3 метра в секунда и са добри плувци.

През лятото сърцата на таралежите правят 180 удара в минута. През зимата, когато животните презимуват, сърдечната честота се забавя до 20-60 удара. По време на зимен сън таралежите вдишват въздух само веднъж в минута. Температурата на телата им през този период пада до 1,8 градуса. Събуждайки се през пролетта, първите дни след зимен сън, гладните таралежи се разхождат из гората и изяждат всичко, което им попадне на пътя.

Бременността при таралежи продължава 49 дни. Почти веднага след раждането на гърба на малките таралежчета се появяват малки меки иглички. На възраст от един месец таралежите напускат родителското гнездо и започват да живеят независимо.

Таралежите страдат от кърлежи повече от всички други животни - бодливите им четинки и игли практически „изчесват“ гладните кърлежи от тревата и се събират върху тялото на таралежа. В резултат на постоянно взаимодействие с тези паразити таралежите се превръщат в преносители на много опасни заболявания.

Римляните, няколко века преди нашата ера, развъждали таралежи заради месото - животните се пекли в глина заедно с иглите.